Визита в няколко балкански държави на американския държавен секретар Майк Помпео в рамките на месец потвръждава, че САЩ се концентрират все повече върху Балканите. Междувременно, напрежението в отношенията на Вашингтон със Западна Европа продължава да ескалира. Това пише базираният в Брюксел портал Euractiv в материал, представен без редакторска намеса, цитиран от Агенция "Фокус".
На официално посещение в Атина през уикенда Помпео подписа разширено споразумение за отбрана с Гърция. Той също разкритикува Турция за сондажите за въглеводороди в Източното Средиземноморие, като нарече действията на страната "незаконни" и "неприемливи".
"Искаме да гарантираме, че правилата уреждат международното проучване за енергийните ресурси в Средиземно море и никоя държава не може да държи Европа като заложник“, каза той. Новата отбранителна сделка е свързана с използването на американската военноморска база Суда Бей, авиобазите Стефановикейо и Лариса в Централна Гърция, както и пристанището в Александруполис, търговският център на Североизточна Гърция.
Александруполис ще играе ключова роля за преминаването на американските войски от Средиземноморието към Европа и балтийските страни, заобикаляйки Турция. Той ще се окаже полезен и за транспортирането на втечнен природен газ от САЩ до Европа.
Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова спомена интерконектора Гърция-България (известен още като Стара Загора-Комотини) и участието на България в изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис в последните интервюта. Министърът заяви пред националния канал БНТ в неделя (6 октомври), че интерконекторът ще бъде готов през втората половина на 2020 г. Тя добави, че в четвъртък (10 октомври) ще бъде подписано споразумение за финансиране с Европейската инвестиционна банка и че строителят на тръбопровода и доставчик на тръби вече са избрани. Очаква се България да изкупува 1 млрд. куб. м. азерски газ годишно от Южния газов коридор (почти една трета от годишното й потребление). Газът ще се транспортира чрез интерконектора Гърция-България.
Точно преди това Помпео посети Северна Македония и Черна гора. По отношение на Северна Македония той каза, че очаква страната да стане 30-тата членка на НАТО до края на годината и похвали дългоочакваното споразумение за промяна на името с Атина.
В Черна гора, която вече е член на НАТО, Помпео призова страната да направи повече за борба с корупцията и да гарантира свободата на печата. Той добави, че Подгорица споделя мнението на САЩ по няколко външнополитически въпроса, позовавайки се на сътрудничество в областта на киберсигурността. Например, Подгорица е помогнала за разработването на защита срещу най-новия софтуер на Русия, която ще подобри сигурността на милиарди устройства по целия свят.
При всяко посещение Помпео предупреждаваше за рисковете от китайските инвестиции в чувствителни технологии и призовава лидерите да вземат "правилните решения". Той каза също, че Пекин може да предложи подкупи, за да спечели някои инфраструктурни сделки на Балканите.
През юли експерт от китайския технологичен гигант Huawei заяви за EURACTIV, че това е "историческа" възможност за Гърция и Кипър да заемат водеща позиция при въвеждането на 5G технологията в Югоизточна Европа. Междувременно Белият дом иска американският посланик в Германия Ричард Гренел да бъде негов специален пратеник за диалога между Белград и Прищина.
Коментирайки въпроса, говорителят на Европейската комисия Мая Кочиянчич заяви, че САЩ и ЕС имат споделен интерес към стабилността на Западните Балкани. И Белград, и Прищина приветстваха този ход. Но от другата страна на континента отношенията с американците се влошават.
В петък испанското правителство привика посланика на САЩ в Испания, Дюк Бучан, за да се оплаче от новото увеличение на тарифите, обявено от администрацията на САЩ. Вашингтон реши да наложи 10-25% тарифи за европейски стоки, след като Световната търговска организация (СТО) се произнесе в полза на САЩ и срещу ЕС заради субсидии за Airbus, европейски производител на самолети.
В случай, че САЩ отхвърлят диалога, испанското правителство заяви, че ще реагира "незабавно с твърдост и яснота" в защита на испанските интереси. Правителството ще използва всички възможни правни пътища и ще си сътрудничи с Европейската комисия и други страни от ЕС, според официално изявление.
Франция и Германия се насочиха към Google във връзка с европейското законодателство за авторското право. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Париж и Берлин ще работят по съвместна инициатива срещу Google. И двете държави искат американската компания да плати за показване на връзки към статии в печата, докато американската компания възнамерява да преустанови позоваването на статии, за да избегне необходимостта от поемане на сметката. Темата ще бъде обсъдена на френско-германския Министерски съвет, който ще се проведе в Тулуза на 16 октомври.