Американската "зелена" общественост е разгневена. Публикувани данни от Бюрото за управление на земите на САЩ разкриват, че Джо Байдън, който беше избран именно като радетел за чисти енергийни източници, през първата си година начело на държавата е издал много повече разрешителни за нефтени и газови кладенци от своя предшественик Доналд Тръмп.
Данни, анализирани от AP още в средата на годината, сочат, че през изминалата година администрацията на Байдън е издавала средно по 330 разрешителни месечно за проучвателни и производствени сондажи. Това е с 35% повече, отколкото екипът на Доналд Тръмп направи през първата година от престоя му в Белия дом. Бившият президент на САЩ, въпреки че беше запален привърженик на традиционната енергетика и за първи път в историята направи Съединените щати износител на природен газ, подписваше средно по 245 разрешения на месец. Единственото изключение бяха последните месеци от мандата му, когато петролните и газови компании, както пише американската преса, се запасяваха с разрешителни за бъдещо ползване, страхувайки се от идването на "зеления" демократ. Единствено през този период са издавани по 450 разрешения месечно.
Опасенията на големия бизнес обаче се оказаха напълно неоснователни. Само през април 2021 г. новото правителство е одобрило рекорден брой заявления – 652, което надхвърля неимоверно всички инициативи на Доналд Тръмп.
Оповестяването на тази статистика имаше ефектът на бомба. Всякакви екоактивисти обвиниха Байдън, че цялата му борба за околната среда, включително изказванията му на неотдавнашната среща на върха за климата в Глазгоу са били само лъжа и преструвка. Президентът на Съединените щати от боен другар и основна движеща сила на екоактивистите моментално се превърна почти в предател.
Възмущението на природозащитниците е разбираемо - да си спомним само как 503 лобисти защитаваха изкопаемите горива в Глазгоу. Но то ще бъде още по-силно, ако широката общественост разбере едно просто нещо: околната среда днес е само една от точките в политическия дневен ред. И нищо повече.
На двете основни финансови сили в света – Китай и САЩ, не може да се разчита с неясните им обещания по въпросите за екологичната революция в енергетиката и индустрията. Всъщност китайците нищо не са и обещавали. Китайското правителство е изправено пред задачата да осигури устойчив растеж на икономиката, който е възможен само при планирано въвеждане в експлоатация на нови производствени мощности. Затова Китай излиза с учтиви извинения на всички искания за намаляване на потреблението на въглища. И планира да построи и пусне в експлоатация 18 нови ядрени реактора до 2026 г.
Еколозите възлагат надеждите си на САЩ, но посочените по-горе данни ясно показват, че Съединените щати традиционно са много егоцентрични като това засяга всички сектори и индустрии. Следователно въпросът за околната среда в САЩ е строго обвързан с изборните цикли.
Администрацията на Байдън флиртува с петролни работници не просто така. Енергийната криза не познава граници и океанът не ѝ е пречка. Да се спрат ценовите скокове и да се осигури ток за потенциалните избиратели може само чрез увеличаване на собственото производство. Възобновяемите източници не могат засега по никакъв начин да заместят традиционните. Те губят състезанието както по производствен капацитет, така и по надеждност и независимост от метеорологичните условия.
Джо Байдън, като всеки друг президент, не смята да се ограничи само с един мандат и вече работи върху предизборната си кампания през 2024 г. Демократите несъмнено си взеха поука от провала си през 2016 г., когато Доналд Тръмп спечели до голяма степен благодарение на представителите на индустрията, по-специално на тези от петролната и въгледобивната промишленост. Затова именно тази категория граждани биват обработвани сега от политически стратези чрез прилагане на всякакви облаги. Ситуацията на пазарите и борсите позволява всичко да се сложи в графа "грижа за интересите на страната и нейните граждани".
Днес в света има рязко увеличение на търсенето на металургичен кокс. Тенденцията е толкова забележима, че идеите за увеличаване на производството вече открито се пускат в медийното пространство в САЩ. Нещо повече, масовият слушател и читател бива навеждан на мисълта, че би било хубаво да се ограничи законово износа на въглища за Китай. Впрочем върху него Вашингтон вече наложи защитни мита при доставката на метални изделия.
Ако екипът на демократите успее да осъществи идеята си за увеличаване на производството на кокс, това ще бъде голям коз в предизборната кампания на Байдън на следващите избори. Екипът му с основание ще може да твърди, че е успял да спре поскъпването на горивата за металургията, да запази работни места и да не позволи рязък скок на цените на вътрешния пазар. Така демократите ще имат подкрепата на собствениците на въглищни предприятия и ще увеличат собствената си популярност в традиционно републикански щати. Това ще успокои и синдикатите, които играят много важна роля в националната политика. Само преди месец сенаторът от демократите от Западна Вирджиния Джо Манчин, под натиска на местните въглищни синдикати, се противопостави на програмата за зелена енергия на своята партия.
Когато се разглежда екологичната програма на САЩ, трябва да се имат предвид редица малко известни факти. Например, че буквално през първата седмица от работата си в Белия дом Байдън подписа изпълнителна заповед, забраняваща на Министерството на вътрешните ресурси временно да издава разрешителни за сондажи. Губернаторите на 14 щата под републиканско управление обаче просто пренебрегнаха тази заповед, а съдия в Луизиана моментално я отмени.
Демократите с много патос се втурнаха да съдят несъгласните. Но когато процесът напусна първите страници на вестниците, Белият дом и Министерството на вътрешните ресурси без ни най-малко угризения дадоха на петролните работници допълнителни 80 милиона акра федерална земя в Мексиканския залив. Тоест обвиненията на еколозите срещу Байдън имат всички основания, защото само на думи американският президент е главен световен борец за чисто, екологично бъдеще.
Истината е, че толкова разгорещеното обсъждане на бъдещето на планетата не е нищо повече от една от вътрешнополитическите игри на САЩ. Точно тази държава, която иначе предвид ролята и тежестта си на световната арена и финансовите си възможности, би могла да се превърне в катализатор за реална промяна.
Анализът е на Сергей Савчук, РИА Новости