В Сърбия се разследват независими журналисти и граждански активисти, защото застрашават властта на президента Александър Вучич. От страна на ЕС почти не се чуват критики по този въпрос. Това пише германското издание Der Spiegel в материал, цитиран от БГНЕС.
В края на юли Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич спечели триумфална изборна победа, която ѝ осигури три четвърти от местата в парламента. Радостта на Вучич от този резултат обаче продължи съвсем кратко.
След изборите Сърбия не се успокои. В началото на юли страната преживя продължили с дни масови протести, някои от които бяха придружени от насилие. За повод послужи рязкото увеличение на заразените с коронавирус и лошото управление на коронакризата от страна на президента и правителството. От края на юли открито протестират и хиляди лекари заради провала на властите в областта на здравната политика, настоявайки за оставка на кризисния щаб на страната.
По същото време медии разкриха подробности около оръжейна афера с Армения, която показа размера на корупцията и организираната престъпност в национален мащаб и предизвика дипломатическо напрежение с Азербайджан.
В добавка се появи и възмущението на част от обществото от изборните резултати. В самата предизборна борба и в изборния ден са били констатирани масови нарушения и опити за фалшифициране, а всички опозиционни партии бойкотираха изборите.
На фона на тази деликатна за него ситуация, президентът Вучич атакува останките от свободата в Сърбия. От края на юли сръбските власти разследват почти 40 неправителствени организации и независими медии и над 20 лица по подозрение в пране на пари и възможни връзки с терористични структури. Конкретни обвинения не се споменават публично. Сред тях са две от най-значимите неправителствени организации – Сръбският хелзинкски комитет и Центърът за права на човека в Белград, както и разследващите журналистически мрежи „Бирн”, „Цинз” и „Крик”, които през изминалите години разкриха многобройни случаи на корупция и злоупотреба с власт на управлението на Вучич.
„Александър Вучич е управленец, който изпитва неутолима жажда за повече власт и контрол”, обяснява истинските причини Ведран Джихич, виенски политолог и специалист по Западните Балкани. Вучич понася изключително зле всяка критика, а атаките срещу независимите неправителствени организации и журналистическите мрежи следват сценария на други автократи като Путин, Ердоган или Орбан, твърди експертът.
Изданието припомня, че по времето на управлението на диктатора Слободан Милошевич, Александър Вучич беше министър на информацията и през 1995 г. по време на геноцида в Сребреница заплаши от трибуната на сръбския парламент, че „за един мъртъв сърбин ще бъдат убити сто мюсюлмани”. И независимо, че досега не е изразил съжаление за своето минало, преди около 10 години той направи тактически завой към едни по-умерени позиции.
В качеството си на държавен глава Вучич притежава ограничени правомощия. На практика обаче той управлява Сърбия неограничено. Властта му е подсилена и от факта, че сръбските опозиционни партии са разпокъсани, не се ползват с доверие, а някои от тях се опитват да изпреварят Вучич със своята крайно дясна политика.
Реалната заплаха за сръбския президент са журналистическите мрежи, които в момента са обект на разследване. Техните публикации предизвикват възмущение в обществото и мобилизират хората да излязат и да протестират.
От страна на ЕС или Берлин, който е особено активен в региона на Западните Балкани, се чуха съвсем слаби критики за разследванията за пране на пари. За Брюксел и Берлин е особено важно да не загубят Сърбия като партньор в разрешаването на конфликта с Косово.
В допълнение в лицето на Виктор Орбан Сърбия има своя открит застъпник в ЕС. Партията на Орбан ФИДЕС и СПП на Вучич са членове на ЕНП. Унгарският премиер е един от най-пламенните защитници на бързото приемане на Сърбия в ЕС, като се надява, че по този начин ще се засили нелибералния противовес на Брюксел.
„Проектът на нелибералния европейски съюз по същество е антиевропейски и антидемократичен“, казва политологът Ведран Джихич.
Затова политиците трябва да са наясно, че тактиката и прагматичният подход за работа с новите автократи няма да ги укроти и да ги превърне в демократи. Рано или късно ЕС ще трябва да застане на страната на либералните и демократичните сили в Сърбия - в противен случай той ще загуби своята легитимност, смята Джихич.
Междувременно Александър Вучич обяви, че четирима министри в сегашното правителство също са разследвани за пране на пари, без да спомене конкретни имена. Предполага се, че единият е финансовият министър Синиша Мали, който се е превърнал в символ на корупцията в Сърбия. Освен всичко друго, Мали е замесен в афера, свързана с многомилиарден проект за строителство в Белград и притежава 24 луксозни апартамента на българското Черноморие, чието придобиване не може да обясни. Досега това не е имало политически последици за него.
Темата продължава и в тези материали.
