Когато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори за бъдещето на Украйна като член на Алианса, той вероятно не е казал нищо, което руското разузнаване да не знае. Според него всички членове на НАТО са се съгласили Украйна да стане член на Алианса веднага щом спечели конфликта с Русия.
Има много други изявления и препоръки относно бъдещето на НАТО. От 2006 г. бившият испански министър-председател Хосе Мария Аснар препоръчва отваряне на вратите на Алианса за Австралия, Япония и Израел, тъй като тези страни споделят ценностите на организацията. В статия на The Wall Street Journal от 12 април бившият посланик в ООН Джон Болтън написа, че трябва да приложим идеята на Аснар да приветстваме тези три страни в НАТО и да направим Алианса наистина глобален.
Има два големи проблема с изявлението на Столтенберг и плановете, които Аснар и Болтън препоръчват. Първо, това е провокативният ефект, който подобно разширяване на НАТО ще има върху Русия и Китай. Второ, членовете на НАТО, след като десетилетия наред са отделили малко за собствената си защита, са твърде слаби, за да изпълнят задълженията си към сегашния, да не говорим за разширения военен съюз. Това пише в коментар в The Washington Times - известно с историята си на подкрепа за тезите на Републиканската партия американско издание, което особено силно хареса политическата аура на Доналд Тръмп.
Ето какво още пише в коментара:
Думите на Столтенберг дойдоха на фона на уверенията, че НАТО ще подкрепи Украйна независимо от намеренията на Русия. Но по този начин той официално обяви, че инвазията на Русия срещу Украйна е екзистенциална за руския президент Владимир Путин.
Путин наистина се чувстваше застрашен от разширяването на НАТО в бившата съветска територия. През 1999 г. Чехия, Естония, Унгария и Полша станаха част от Алианса. През 2004 г. той включи още 7 държави, включително Естония (бел. ред. - и България). През 2023 г. Финландия също се присъедини към НАТО. Тя има обща граница от 1300 км с Русия, което само изостря напрежението с Кремъл. Присъединяването и на Украйна, която Путин счита, че по право е част от Русия, е нещо, което той и неговото правителство не биха могли да приемат.
По същия начин, ако Австралия и Япония се присъединят към Алианса, НАТО ще трябва да поеме задължението да отговори с военни действия, ако Китай нападне своите тихоокеански съседи. Влизането на Израел в Алианса или ще разгневи арабските му съседи, или ще ги накара да искат да се присъединят към него поради страх от Иран.
По-нататъшното разширяване на НАТО повдига въпроса каква стойност може да има Алиансът за своите потенциални членове. За съжаление отговорът е, че повечето от участниците в него не са в състояние да защитят дори себе си, да не говорим за други държави.
Много членове на НАТО, особено Франция и Германия, не могат да изпълнят задълженията си за взаимна отбрана съгласно Договора за НАТО (бел. ред. - това е нещо, което особено като президент Доналд Тръмп подчертаваше и то специално за Германия: че в рамките на НАТО не се отделя обещаното от БВП за отбрана). Достатъчно е да си припомним изявлението на командващия германската армия генерал-лейтенант Алфонс Майс от 24 февруари 2022 г., деня, в който започна руската инвазия в Украйна. Генерал Майс каза: "В моята 41-годишна служба в мирно време не можех да си представя, че ще трябва да оцелея във военен конфликт. А Бундесверът, армията, която имам честта да командвам, стои повече или по-малко с празни ръце. Вариантите, които можем да предложим на правителството в подкрепа на НАТО, са изключително ограничени."
Три дни след изявлението германският канцлер Олаф Шолц, наследникът на Ангела Меркел, заяви, че Германия значително ще увеличи военните си разходи до 2% от брутния си вътрешен продукт, за което НАТО настояваше още през 2006 г. Но хер Шолц не направи нищо, за да увеличи военните разходи на Германия.
Германия и Франция са основният гръбнак на НАТО. Бившият президент Доналд Тръмп беше прав да настоява за увеличаване на военните разходи от членовете на Алианса, но думите му бързо бяха забравени. Стойността на една държава за един съюз трябва да се оценява главно по това, което тя може да постави на олтара на евентуални битки. Дори британските въоръжени сили са, според британския министър на отбраната Бен Уолъс, "опустошени" и недостатъчно финансирани.
Защо Япония, Австралия или Израел - или която и да е друга страна - ще искат да се присъединят към съюз, който не може да ги защити? Като се има предвид неотдавнашното хитро политическо маневриране на Китай, защо някоя страна би се присъединила към организацията?
Пекин всъщност проникна в единството на НАТО в безмилостния си стремеж да разбие Алианса. По време на неотдавнашното си посещение в Китай френският президент Еманюел Макрон заяви, че Европа не трябва да взема страна по въпроса за Тайван. На 15 април високопоставеният китайски дипломат Ван И каза, че „се надява и вярва“, че Германия ще подкрепи „мирното обединение“ на Китай с Тайван. Но тази убеденост трябва да има някаква основа.
Макрон натясно за Тайван: Какво стана със "свобода, равенство, братство?"
The Washington Times заключва: "Вместо да превръщаме вече слабото НАТО в глобален военен съюз, по-целесъобразно е да търсим регионални съюзи със страни, които са готови да се защитават. Споразумението AUKUS между Австралия, Обединеното кралство и САЩ може да се превърне в тихоокеански еквивалент на НАТО. Япония и Австралия имат намерения и способности за самоотбрана, които липсват на почти всички членки на НАТО. Може би Индия, която също е заплашена от Китай, може да се присъедини към тази инициатива. Такива регионални съюзи биха били много по-добри в защитата на своята територия с помощта на Съединените щати, отколкото НАТО. Вероятно няма държави в Азия, които биха били готови да защитават европейските членове на Алианса, но биха били готови да се бият за своите територии и своите съседи. Япония и Австралия вече казаха, че ако САЩ защитават Тайван, те ще се включат в битката.
Най-добрите дни на НАТО вече са зад нас. А регионалните съюзи, започвайки с нашите тихоокеански съюзници, са най-добрият начин да се противопоставим на очакваните заплахи.
САЩ ще бъдат принудени да изоставят Европа заради Китай: ЕС трябва да мисли за сигурността си сам
Превод: Ганчо Каменарски
