Отправяйки се към Украйна като чуждестранен военен доброволец, 39-годишният Мат Робинсън си представял как ще се бие с врага на украинска територия. Вместо това той вкусил първия си боен опит не в окопите на Донбас, а в автобус, с който пътувал през Полша.
Транспортът е осигурен от Украинския чуждестранен легион, създаден от президента на Украйна Володимир Зеленски за тези, които се отзоваха на призива му за помощ. Робинсън обаче много бързо осъзнал, че не всички от доброволците, които отиват в Украйна, са добре обучени бивши парашутисти или морски пехотинци.
"Един полски доброволец беше много пиян и внезапно разбра, че автобусът ни отвежда всички до Русия. Той тръгна да заплашва шофьора с нож. Ние го обезоръжихме и в този момент реших, че постъпването в украинския легион не е добра идея, ако дори хора като него издържат първоначалния тест", спомня си Робинсън.
Било е мъдра мисъл. Робинсън слязъл от автобуса, за да помисли какво да прави. Останалите доброволци отишли по-нататък, в тренировъчна база в Яворов в Западна Украйна. Два дни по-късно, на 9 март, руснаците атакували базата с 30 крилати ракети.
"Поглеждайки назад, осъзнавам, че решението да не бързам е правилното", казва Робинсън.
Въпреки случилото се, той все пак отишъл в Киев, където сега работи като военен инструктор. Но тези ранни вътрешни борби са значителни, защото това, с което се сблъскват чуждестранните доброволци в Украйна е: бойни другари с различни качества, съмнителен процес на подбиране и знанието, че Кремъл ги държи всички на прицел.
Въпреки това доброволците идват на големи групи. До момента са пристигнали над 20 000 души от 52 държави, според украинските власти. Това са основно САЩ, Канада, Южна Корея, Бразилия и Франция. Сред тях са около 50 британци, включително 36-годишният бивш морски пехотинец Скот Сибли, който беше убит преди две седмици в южната част на страната край Николаев. Той се счита за първия британски доброволец, загинал на активна служба. Но има и други, които са завършили зле. Заловен в същия район, Андрю Хил от Плимут беше показан по руска телевизия да чете признание за "военни престъпления" пред камера.
Това е мрачно напомняне, че въпреки самохвалните романтични митове за въоръжена борба за благородна кауза, такава борба може да завърши зле. Както Джордж Оруел пише в мемоарите си за Гражданската война в Испания "В памет на Каталуния", не е възможно да се избяга от "ужасите на войнишкия живот, когато от куршумите боли, труповете смърдят и хората под обстрел често са толкова уплашени, че пикаят в панталоните."
Дори за ветераните от Ирак и Афганистан Украйна се оказва тежко изпитание. Бойците на "Ислямска държава" и талибаните са по-решителни от средния руски наборник, но те нямат танкове, самолети, хиперзвукови ракети и всичко останало от арсенала на суперсила като Русия.
"Ние тук сме "момчета за бой" и каквото и да казват за руснаците, те имат професионална армия и много модерни оръжия. Седите в окоп и дронове над теб летят с камери. И щом те забележат, веднага викат артилерийски огън. През първите две седмици имах три такива опасни случая", казва един бивш британски морски пехотинец, воюващ близо до Киев.
Затова не е изненадващо, че хората изтрезняват и губят илюзиите си. Някои твърдят, че са изпратени на "самоубийствени мисии" без подходящи оръжия и разузнавателни данни. Други се оплакват от корумпирани украински командири, които обещават да изпращат хора на фронтовата линия само за пари. Това правят с нищо неподозиращите студенти, които са взели отпуск. Мнозина изобщо не успяват да стигнат до фронта и дори близо до него.
Например бившият американски войник Майкъл, който е бил на мисии в Близкия изток като експерт по взривни устройства, се явява доброволно и пристига в Украйна преди месец и половина, знаейки много добре какви опасности го очакват. Той също не очаква кралски прием, но разчита на факта, че неговите умения и способности ще бъдат търсени.
"Първият проблем е, че в Легиона ви предлагат тригодишен договор. Готови сме да се бием, но хората разбираемо са нервни, мислейки си защо са обвързани със задължения за толкова дълъг период", разказва той.
Американският военен и много други се опитват да действат сами, да си осигурят по-добра възможност да покажат какво могат без нелепи ограничения. Някои хора имат лични връзки с командирите на части, контактуват с други доброволци. Някой се занимава със спасяването на ранените, извеждайки ги от бойното поле, от огъня. Но работата извън сегашната военна система често е опасна. На доброволците, в зависимост от ситуацията, могат да бъдат възложени много неочаквани задачи, с които никой друг не се заема. В същото време им липсва познаване на местните реалности и това често е въпрос на живот и смърт.
"Ако стигнете до грешния командир, можете да станете просто пушечно месо. Много е опасно да бъдете на бойното поле, без да установявате взаимодействие с другите. Лесно можете да бъдете убит от своите. Има корупция, дори най-елементарното оборудване изчезва. Често имаме оръжия, но нямаме боеприпаси. Няма бронежилетки, няма аптечки. Всички искаме да се бием, но те не ни улесняват", казва Майкъл.
Друг доброволец, опитен снайперист, бил назначен да ръководи група от четирима украински доброволци. Оказва се, че това са местни селяни, въоръжени с ловни пушки и които не са убивали нищо по-опасно от лисици. "Това беше нелепа самоубийствена мисия, затова я отмених", разказва той.
Наистина доброволците, чуждестранни и местни, са много пъстра компания. Някои виждат в себе си принципите Оруел на XXI век. Някои, особено млади бивши войници, признават, че са искали да подушат барут, защото им е била отказана такава възможност в Ирак и Афганистан. Мнозина се отдават на фантазии, след като са изиграли достатъчно видеоигри и сега позират на своите фейсбук страници. Някои искат да продадат изгодно житейските си истории и да станат известни. Ако се върнат живи, разбира се.
Но всички те трябва да се научат да издържат на несгоди, казва Мейсър Гифорд, бивш съветник на Консервативната партия, който прекарва три години в Сирия, борейки се срещу "Ислямска държава" заедно с кюрдски доброволци. Сега е в Украйна, където води програма за обучение по оказване на първа помощ на бойното поле. Той изпълнява същата програма, каквато и с кюрдите. "Някои доброволци искат да ядат храна по избор, но в действителност те трябва да ядат всичко, което им се дава, добро и лошо. Това са реалностите. Но дори и за най-съвестния доброволец е трудно да работи три години по договор. Шест месеца е по-реалистично", счита Гифорд.
Въпреки това легионери, които отдавна са доброволци, казват, че новодошлите просто са твърде нетърпеливи. Мамука Мамулашвили командва грузинския легион. Това е поредната международна формация, създадена в Украйна след руската анексия на Крим през 2014 г. Първоначално този легион беше попълнен с бойци от Грузия, която воюваше с Русия през 2008 г. Сега той има около 1000 бойци и действа отделно от Международния легион.
"Струва ми се, че 70% от тези, които дойдоха и се присъединиха към Международния легион, вече са се върнали у дома. Те искат да вземат картечница и веднага да се включат в битката. Но трябва да разберат, че има определен ред, има проверки, извършвани от украинските специални служби и т.н. Всичко това отнема време", казва Мамулашвили.
Той твърди, че тригодишният договор е само за граждани на Украйна, докато чужденците подписват договор само за шест месеца, който може да бъде прекратен за 48 часа. Мамулашвили добавя: "Не можеш просто да дойдеш тук за няколко седмици, да застреляш няколко души и след това да се върнеш у дома, когато стане горещо".
Освен това, казва той, в Украйна няма място за хора, които искат да придобият първия си боен опит. "Самите ние приемаме само тези, които вече имат реален боен опит. И дори тогава вземаме само малка част от тях."
Изключение правят области като бойна подготовка и логистика. Това прави Робинсън днес в Грузинския легион. Самият той има малък пряк боен опит, като е служил като старши мениджър в службата за поддръжка и ремонт, изпълнявайки договори с гиганта KBR във военни бази в Ирак. Но той има опит в логистичната поддръжка във военни операции, както и опит в работата с персонал. Такива знания са търсени. Сега неговите задължения включват скрининг на нови доброволци. Понякога трябва да им откаже. "Наскоро при нас дойде един човек, който каза, че е ловец и има определени умения за оцеляване. Казах му: "Не трябваше да идваш тук. Поемаш много голям риск. Вместо това избери хуманитарна работа."
Понякога това не обезкуражава желаещите. Робинсън отбелязва, че руско-украинският конфликт е преди всичко артилерийска война. Тоест войниците прекарват много повече време, криейки се в окопи, отколкото да стрелят един срещу друг. "Много по-вероятно е да бъдете убити от снаряд преди да получите възможност да стреляте по врага, въпреки че това е, което повечето идващи искат", казва той.
Но Робинсън признава, че също иска да участва в битките. Само че този път не в автобуса: "Украинците показват голяма любов към нас и поради това искате да вземете картечница и да отидете на фронтовата линия. Но няма защо да бързате. Този конфликт няма да свърши за един ден."
ОЩЕ: САЩ "пази" Герасимов и Шойгу, но помага на Украйна с разузнаване за други руски генерали
Автор: Колин Фрийман, The Telegraph
Превод: Ганчо Каменарски
