От началото на периода след Студената война Eвропейският съюз (ЕС) работи за разработването на собствена политика за сигурност и отбрана и за установяване на собствена военна независима от САЩ.
Съюзът се споразумя за обща политика, която взема под внимание добрите отношения с Русия и поиска от САЩ да намалят своите военни активи в Европа и да изтеглят тактическите ядрени оръжия, разположени в пет държави, включително Турция. Съюзът смяташе, че е готов да се отдели от Съединените щати и НАТО до известна степен и да се превърне в световен играч сам по себе си.
Конфликтът в Украйна обаче показа, че въпреки амбициите на някои членове и конкретните стъпки, които бяха предприети, ЕС не успя да разработи ефективни политики за сигурност и отбрана с глобално въздействие. Основната причина за този неуспех е присъщата трудност при постигането на консенсус сред 27-те държави-членки, които често преследват различни варианти на дневен ред. По-конкретно, значителното разнообразие в позициите на членовете по отношение на външната политика и политиката за сигурност пречи на постигането на консенсус в Съюза.
Въпреки значителния натиск от страна на САЩ и притеснените членове от Източна Европа на НАТО, страните, които се ползват с добри отношения с Русия - особено Франция, Германия и Италия - се въздържаха от предизвикване на Русия, опитвайки се вместо това да смекчат кризата чрез дипломация. По-нататъшните руски действия и особено анексирането на Крим скоро затвориха разрива в Алианса и НАТО за пореден път прие традиционната си роля на водеща военна организация в противодействието на руските военни действия и заплахи.
Срещата на върха в Уелс послужи като повратна точка за солидарността и сближаването на Алианса, тъй като съюзниците се споразумяха за мерки за противодействие на руската заплаха. Основният резултат от срещата бе акцентът върху възпирането, увереността в Европа и споразумението за нови мерки - а именно план за готовност за действие (ПГД), чиято цел бе да осигури при неочаквани обстоятелства мощна военна сила на НАТО.
Планът се състои от мерки за осигуряване и адаптиране. Мерките за осигуряване на сигурност включват непрекъснато въздушно, сухоземно и морско присъствие и дейности в Източна Европа, по-специално в балтийските страни и Полша, на ротационен принцип, предназначени да успокоят членовете в солидарността и ангажираността на НАТО срещу руска агресия. Мерките за адаптиране предвиждаха големи структурни и функционални промени във военната система на НАТО. Съвместната оперативна група за повишена готовност от около 5 000 войници бе създадена за бърза реакция и способностите на силите за реагиране на НАТО се утроиха на около 30 000 войници.
ЕС е на кръстопът, за да реши каква възпираща платформа да приеме срещу заплахата от руската хибридна война: европейска армия в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) или НАТО, която вече изпълнява задачата за сигурност, която възпира и разубеди Русия срещу навлизането в Европа. Европейският военен вариант изглежда проблематичен в краткосрочен план, тъй като украинската криза разкри границите и неефективността на ОПСО за осигуряване на сигурност за своя континент поради неспособността на ЕС да осигури обща, стабилна и солидна политика срещу Русия. Неотдавнашните призиви на шефа на външната политика Федерика Могерини и на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за обща политика и европейско войнство не получиха подкрепа, а по-скоро опозиция от източноевропейците, които се чувстват пред непосредствена руска заплаха и разчитат на присъствието на НАТО на техните територии - особено на американските войски.
Възможността за ядрена конфронтация между Русия и НАТО само стимулира Източна Европа да се придържа към Алианса и САЩ, въпреки усилията на големите играчи в ЕС да намалят до минимум присъствието на НАТО и особено влиянието на САЩ.
Предстоящото излизане от ЕС на Обединеното кралство също се очаква да доведе до значително намаляване на способностите на Съюза за отбрана и сигурност, тъй като Великобритания е сред най-силните военни сили в Съюза. Поради тези причини ЕС трябва да превърне украинската криза във възможност и трябва да си сътрудничи с НАТО, вместо да се конкурира с пакта. По-специално, ЕС следва да поеме отговорността за гражданските мисии в операциите, област, в която те се считат за изключително успешни и компетентни.
Автор на коментара във вестник Hürriyet Daily News, цитиран от БГНЕС, е д-р Шафак Огюз, експерт по сигурността в Международния център за проучване на сигурността и стратегията в Анкара.
