Опитвам се да измисля някаква математическа формула, за да изчисля колко значителни стават руските военни успехи в Украйна. За да направя това, вземам броя на инчовете (1 инч равен на 2,54 см), който трябва да изминете с мишката си на даден новинарски сайт, за да получите преглед на всички статии, отразяващи "руската специална операция". И заключих за себе си: всичко повече от 5 инча означава, че руснаците се справят много добре. Миналата седмица преброих цели 12 инча за един ден на уебсайта на вестник Mail Online. Ако е повече от 10 инча, това означава, че руснаците определено са превзели голям град. Но тази моя формула се усложнява от факта, че колкото повече са руските успехи, толкова повече място в медиите се отделя на предполагаемите зверства на руската армия. Материалите за зверствата изместват тези за чисто военната картина и не дават. Това пише в свой анализ за The Times британският журналист Род Лидъл.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Лидъл отдавна има репутация на спорна личност. Той е първият журналист във Великобритания, срещу когото има действия от страна на специална комисия, разглеждаща сигнали на потребители за журналистическа работа. Случаят е от 2010 година и касае твърдение на Лидъл, че уличната престъпност в Лондон се дължи главно на чернокожи. Само че Лидъл е опроверган пред съответната комисия със статистика на лондонската полиция за съответния период, която сочи, че най-големият дял арестувани са бели. Освен това, изданието The Spectator е осъдено на 5000 паунда глоба заради материал на Лидъл, касаещ знаково убийство на чернокож младеж от 1993 година. Вината на Лидъл е, че публикува данни по делото срещу убийците, които са били съдебна тайна към момента на излизането на статията.
Какво пише Лидъл сега за войната в Украйна:
Не мога да се сетя за по-точен метод за определяне кой ще спечели този военен конфликт. На всеки няколко дни излизат няколко западни военни експерти, чиято цел е да ни уверят, че руснаците са напълно безпомощни, войските им са зле обучени и недисциплинирани, тактиките им са архаични, а командните им пунктове са разбити на пух и прах от доблестни, демократични и миролюбиви украински тежки артилерийски оръдия. Освен това ние сме убедени, че това продължаващо фиаско се крие от руския народ, на когото просто не се казва истината.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Целият проблем е, че и истината не ни се казва. Всяко изказване на украински политик, колкото и откровено смешно да е (например, че "Путин току-що оцеля след опит за преврат"), ние приемаме за чиста монета, включително прогнозите за това колко войници умират от всяка страна. Малките украински победи получават изкуствено масово медийно отразяване, докато големите руски успехи се отразяват много по-малко - освен ако по време на тази офанзива не са "бомбардирали сиропиталището".
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Това може да ви звучи като нещо естествено, но все пак ще го кажа. Разбира се, ние много бихме искали Зеленски да изгони Путин от страната си, включително от Донецк, Луганск и дори от Крим. Путин е опасен автократ, който трябва да бъде спрян. Почти всички ние, с изключение на някои объркани стари левичари от студените войни и някои крайнодесни мъже в червени панталони, които са мъжествено влюбени в руския президент, се чувстваме по същия начин. Аз също не споделям мнението, че Запада е "провокирал" Русия. Глупости: Запада не нахлу в независими държави след чудовищната грешка на Ирак. Ние не споделяме вината за инвазията в Украйна, но ясно ще я споделим, когато Украйна бъде победена.
Ето какъв е проблемът: нашият възглед за този военен конфликт не е безпристрастен, а е оформен от пожелателно мислене. И това е така от първия ден. Нищо не илюстрира това по-добре от постоянните твърдения, че Владимир Путин изглежда малко извън своята стихия: Има подпухнало лице. Той се движи трудно. Ръцете му продължават да треперят. Той ходи на преглед при онколози, което означава, че може да има рак. Има болест на Паркинсон. Той някак си трепна при среща с турския президент Ердоган (да не би да не ти трепне при среща с този дебелоглав бандит?). Не му остава дълго да живее на този свят.
И изведнъж сега чуваме от директора на ЦРУ Уилям Бърнс, че всъщност старият Влад е "твърде здрав", като младо пиле. Ако чакате той да падне от тази спирала на живота, тогава има да почакате.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Причината за едностранчивото ни гледане на украинския конфликт е пълното ни безсилие и чувството на срам от това безсилие. Уплашени от многократните заплахи на Кремъл, че намесата на Запада като създаването на забранена за полети зона над Украйна ще означава Трета световна война, ние предпочитаме да вярваме в страхливите "отбранителни редути" на санкциите. Но нашите санкции изобщо не работят. И както The Spectator съобщи миналия месец, в случая с конфликта в Украйна те се провалят още по-зрелищно, отколкото обикновено. Една самодостатъчна Русия се справя страхотно, докато санкционираният Запад е ударен от инфлация, а половината Западна Европа е ужасена от възможно спиране на руския газ. Освен това повече от половината население на света живее в държави, които нямат намерение да налагат санкции на страна, която виждат като необходим инструмент за ограничаване на упадъчния Запад. За Путин няма единомислие в света.
ОЩЕ: Руската икономика се разпада: 9 развенчани мита на Путин за ефектите от санкциите
Пробутваме оръжия на украинците, които самите ние много се страхуваме да използваме. И въпреки това, поради нашия страх, ние внасяме тези оръжия в Украйна бавно и с всички уговорки и ограничения, които наистина са необходими, само за да ни държат далеч от линията на огъня. Накратко, това е една такава напълно неразрешима военна задача: ние искаме Украйна да победи и ние да си припишем заслугата за тази победа, но не сме готови да направим нищо, което дори малко да наруши комфортния ни живот.
Но се страхувам, че скоро ще трябва да се откажем от този комфортен живот. Ако Путин победи, той няма да спре дотук. В един момент ще трябва да разклатим нещата и да се изправим срещу този противник, вместо да оставим Украйна да се справя сама, докато ние ръкопляскаме в жалка самоизмама от далечните трибуни.
Войната в Украйна: Пропуските, които костват много на САЩ и Запада
