Петролът и природният газ, които направиха Норвегия богата, са също така и основни фактори за климатичните промени. Осло обаче може би има отговор на този проблем, пише Politico.eu.
Планините, езерата и реките на Норвегия могат евентуално да се превърнат в нещо като гигантска батерия - съхраняваща енергия, генерирана от вятърни турбини и соларни панели от където и да е в Европа, и след това пращайки я обратно, когато навън спадне добивът на възобновяема енергия.
Идеята е да се използва излишната енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници за изпомпване на вода нагоре в язовирите. Когато има нужда от електричество, водата ще бъде изпусната, преминавайки през турбините, а енергията ще се превърне отново в полезно електричество.
Концепцията изглежда е особено атрактивна за Европейския съюз, който смята да промени своя пазар на електричество през следващите няколко години, за да отрази нарастващия дял на възобновяеми източници в системата. Европейската комисия очаква да направи своето предложение по въпроса до края на тази година.
Норвегия ще може да достави значително количество енергия, когато „слънцето не грее и вятърът не духа; във време, когато Европа се нуждае бързо от големи количества“, заяви енергийният министър на Норвегия Торд Лиен.
Идеята за „зелена батерия“ вълнува и Марош Шефчович, вицепредседател на ЕК, отговарящ за енергийния съюз. „Норвегия, въпреки своите обширни резерви на въглеводород, развива възобновяемите източници и капацитета си за съхранение на енергия по впечатляващ начин“, каза Шефчович.
Норвегия вече е един от най-големите производители на хидроенергия. Страната може да покрие почти целите си енергийни нужди с производеното от изобилните си езера и глетчери. Това същевременно позволява на Норвегия да изнася почти всичкия си петрол и газ.
Шефчович, който пътува до Норвегия по-рано тази година, беше особено впечатлен от 1,2 гигаватовата електроцентрала Квилдал. Тогава той заяви, че язовирната стена има по-голям капацитет за съхранение отколкото би имала китайската стена с „най-сложните съвременни батерии от двете си страни“.
Норвегия вече започва първите стъпки към промяната – от доставчик на електричество само на своите 5 милиона жители до основна част от енергийната система на ЕС.
Страната изнася хидроенергия към Холандия и разменя възобновяема енергия с Швеция и Финландия. Има и планове за подобни „зелени“ размени с Германия и Великобритания в следващите пет години. Но големият проект е с Дания, страна, която разчита значително на вятърна енергия. Норвегия внася излишната енергия от вятърните централи на Дания и изпраща обратно хидроенергия, когато вятърът не е толкова силен, с това позволявайки на Дания да разчита на възобновяеми източници за около 40% от своите енергийни нужди.
"Може да видите, че датската система с толкова много вятър и много малко базов товар няма да може да оперира без хидроенергия", заяви Ауке Лонт, главен изпълнителен директор на Statnett, държавата компания, отговаряща за норвежката електрическа мрежа.
Но докато норвежките компании нямат търпение да увеличат енергийните връзки с Европа, някои държавни лица са предпазливи към идеята „твърде много твърде бързо“, заявявайки, че още има спънки в електрическата система, които трябва да се изчистят. Привържениците обаче смятат, че свързването с европейските системи ще има огромен потенциал.
Използването на норвежките хидроцентрали за осигуряване на стабилни енергийни доставки в страни, които разчитат на възобновяеми източници е „най-евтиното и може би най-щадящо околната среда решение“, смята Каспар Верайде, професор от Норвежкия университет за наука и технологии.
Норвегия има повече от 900 хридоцентрали, които обезпечават около 95% от вътрешното потребление на електричество. От Осло заявяват, че могат да произвеждат още повече.
Критичен елемент обаче е изнасянето на електричеството от Норвегия и достигането до другите части на Европа. Тук са нужни скъпоструващи подводни кабели, които позволяват на електричеството да се пренася напред и назад, където е необходимо.
Предвижда се Норвегия да се свърже с Германия до 2020 г., след като е готов струващия 1,5-2 млрд. евро NordLink кабел. До 2021 г. страната трябва да е свързана с Великобритания чрез NSN Link, чиято стойност е 2 млрд. евро.
Според Кристиан Райнинг-Тонесон, главен изпълнителен директор на норвежката държавна хидроенергийна компания Statkraft, Норвегия лесно може да изгради още подводни кабели.
Възможността Норвегия да подсили своите съседи с излишната си (и чиста) хидроенергия е дискутирана тема в „зелените“ енергийни среди.
Идеята за „зелена батерия“ може да се превърне в реалност, но „не утре“ смята обаче Лонт. „Не искаш да създадеш революция. Искаш да го направиш като еволюция“, добави той.
