В края на 2017 американската фотоагенция Getty images постави във фокуса на обзора си за годината бежанската криза с мюсюлманското малцинство рохинга (наричани още рохиня, рохинги, рохинджа).
Над 620 000 от тях бяха принудени да избягат в Бангладеш от родния си Мианмар заради властите, които стартираха военна операция по етническо прочистване през август м.г. Репресиите на въоръжените сили отнеха живота най-малко на 6700 души, включително над 730 деца.
ООН и САЩ определиха случващото се като 'етническо прочистване', но не дадоха конкретни оценки за смъртните случаи. Мианмарската армия отрече всякакви злоупотреби и посочи, че само 400 души - включително 376 "терористи" от малцинството - са загинали през първите няколко седмици на репресии от лятото на миналата година.
А 2017 остана в историята, белязана с едно бягство от етническо прочистване.
След като хуманитарната криза в Югоизточна Азия продължи месеци, споразумение между Бангладеш и Мианмар от края на ноември м.г. уреди над 600 000 рохинги да бъдат върнати обратно в Мианмар. При тежки условия, в претъпкани бежански лагери и на ръба на санитарна катастрофа, стотици хиляди представители на малцинството очакват решение в Бангладеш на кризата, минали през границата в търсене на спасение от погромите на властите в Мианмар. Принудителното връщане на бежанци обаче крие огромна опасност за самите тях, тъй като сигурността им няма как да бъде гарантирана.
Кои са рохингите?
Определят рохинга като "най-преследваното малцинство в света". То е съставено предимно от мисюлмани, живеещи в Мианмар. Въпреки че голяма част от тези хора имат свои предци в страната от поколения, на тях им е отказано право на гражданство.
Става дума за народ, който няма собствена държава и наброява численост около 2 млн. души по данни от времето преди последните бунтове.
Голяма част от рохингите живеят в щата Ракхайн по крайбрежието на Бенгалския залив в Мианмар (бивша Бирма). Останалите обитават най-вече райони на Южна Азия като Бангладеш, Индия, Пакистан, Малайзия, Тайланд, Непал Индонезия и други. Рохингите са "пръснати" на толкова много места основно поради две причини - британското колониално присъствие и непрестанните ескалации, които избухват с будисткото население в Мианмар.
В такъв смисъл гоненията срещу това малцинство не са нещо ново, но в последните месеци те отключиха безпрецедентна хуманитарна криза в съседния Бангладеш.
Кога започна всичко?
През 1962 г. се случва военен преврат, а това пряко рефлектира върху ситуацията с рохинга. Те остават без гражданство, а по този начин директно им е отказан достъп до работа и образование. Нещо повече - нямат право да гласуват, нямат възможност да получат адекватни медицински грижи, не могат да пътуват свободно, не могат и да изповядват религията си.
Назряват бунтове, мианмарските сили за сигурност измъчват, изнасилват, избиват рохингите. Самите те споделят за ужасяващи сцени на саморазправа, което ги принуждава от 70-те години насам да търсят убежища както в съседния Бангладеш, така и в други страни от Източна Азия. Някои от тях са обаче толкова бедни, че не могат да осигурят елементарни условия за бежанците. Понякога дори и храна.
След края на британското господство (1824-1948) властите в новата държава заклеймяват вътрешните миграции, които са се случили между 1824 и 1948 г., като твърдят, че са незаконни и отказват да дадат гражданство на хората. Human Rights Watch пише, че това довежда и до образуването на малцинствената група. По данни на организацията обаче в първите години след обявяването на независимостта много рохинги все пак успяват да получат гражданство. Някои от тях дори стигат до висши държавни постове.
Нова вълна на ескалация
Октомври 2016 г. Въоръжени рохинги атакуват и ликвидират девет гранични полицаи. Започва серия от погроми в населените места, които обитава малцинството. Правителството отнася обвинения за етническо прочистване. В края на август 2017 г. напрежението ескалира и това предизвиква хуманитарната криза в съседния Бангладеш. Световните медии обръщат отново внимание на мюсюлманското малцинство, "Лекари без граници", ООН и редица неправителствени организации алармират за тежката криза в региона.
Междувременно силите за сигурност в Мианмар стрелят на месо по цивилни - деца, жени и мъже. Хиляди попадат в капана на ничията земя между Бангладеш и Мианмар.
Реакциите
"Срещнахме се и разговаряхме с оцелелите от насилието в Мианмар, които сега се намират в нехигиенични лагери в Бангладеш", разказва медицинският директор на групата от "Лекари без граници" Сидни Уонг. "Това, което открихме, беше зашеметяващо, както по отношение на броя на хората, които съобщиха, че член на семейството е починал в резултат на насилието, така и на ужасните начини, по които те казаха, че хора са убити или тежко ранени". Има доклади за смърт от тежки рани, за фатални побоища, изгаряния и други, коментират от организацията.
Отговарящият за човешките права в ООН Зеид Раад ал Хюсеин коментира, че действията на мианмарските власти са 'христоматиен пример за етническо прочистване'.
Турският държавен глава Реждеп Тайип Ердоган обвини Мианмар в геноцид срещу мюсюлманското малцинство, а терористичната организация "Ал Кайда" заплаши страната с 'наказание за престъпленията' срещу рохинга.
По-рано хиляди излязоха на протест в чеченската столица Грозни, организиран от лидера Рамзан Кадиров, който също смята, че случващото се с малцинството е 'геноцид'.
Американският държавен секретар Рекс Тилърсън от своя страна счете, че ситуацията с рохинга представлява 'етническо прочистване'.
Не просто конфликт
Станалото с малцинството е не само белязано от исторически напластявания. То демонстрира как в съвременни условия стотици хиляди живи същества биват преследвани и унищожавани заради неведоми страхове, предразсъдъци и загнили порядки. То е и прекрасен пример как международната общност отговаря винаги на човешката трагедия - с лицемерни сълзи и безсмислени декларации.
Румен Скрински, Actualno.com
Снимки: Getty images/Guliver
