В Холандия се разглежда уникално дело по иск, подаден от мъж, който иска да докаже, че е с 20 години по-млад, следователно данните в документите му трябва да бъдат променени. Колкото и парадоксално да звучи, казусът може да се превърне в сериозен икономически и обществен проблем.
69-годишният Емил Рателбанд иска да бъде признат за 49-годишен. Основният му довод е неговото физическо състояние.
"Лекарите казаха, че тялото ми принадлежи на 45-годишен мъж", казва той пред The Guardian. Самият той се нарича "млад бог".
Ретелбанд се позовава на отношението на холандците към транссексуалните. Ако преди биологичният пол е бил синоним на джендър и се е смятал за обективно обстоятелство, то сега тези понятия са разделени и се възприемат като предмет на избор. Сега човек може не само да смени пола си, но и да избере и друг джендър (социална роля), т.е. да се позиционира като жена, оставайки мъж от биологична гледна точка.
Борбата срещу дискриминацията на транссексуалните сега е задължителна част от правозащитните съдебни дела. И ако може да се смени джендъра въз основа на свободния избор, за да се чувстваш "комфортно", защо не може да смениш и възрастта си по същата причина? Ищецът посочва, че смяната на датата на раждане му е необходима именно заради борбата с дискриминацията.
Рателбанд твърди, че е дискриминиран по възраст в сайтовете за запознанства и при търсене на работа. Той е професионален "треньор" за личностно развитие, специалист по "лингвистично програмиране".
Някои мислят, че делото му е експеримент или акция за привличане на вниманието, но Ратълбанд е напълно сериозен, че фактическата му възраст се отразява на емоционалното му състояние и провокира хората да се подават на стереотипите.
"Когато съм на 69 години, аз съм ограничен. Ако съм на 49 години ще мога да си избера друга къща, друга кола. Ще мога да работя повече. Когато съм в сайт за запознанства, на 69 години не получавам отговори от онези, с които искам да се запозная. Когато бъда на 49, с моето лице ще имам много възможности", разсъждава Рателбанд.
Съдията по делото призовал да се помисли за родителите, от които ищецът ще открадне 20 години от живота им – време на изключителна грижа и възпитание. Но родителите на Рателбанд вече са починали. На въпрос от какво трябва да се ръководи съдът, променяйки датата на раждане на хората, Рателбанд отговаря: "От здравия смисъл".
Ейджизмът като социално явление
Според социолозите много скоро борбата с ейджизма (бел. ред. - на английски ageism, от age - възраст) ще излезе на преден план и ще се превърне във важна част от обществената дискусия в развитите страни. Някои аспекти в концепцията не позволяват да се махне с лека ръка и тя да бъде определена като поредната "мултикултурна приумица" или "ляволиберална глупост", пише "Взгляд".
Все пак консерваторите също остаряват и дори най-големите традиционалисти едва ли биха искали да усетят дискриминацията на свой гръб.
Обикновено ейджизмът бива два вида – дискриманция поради младост и дискриминация поради старост. В миналото, когато възрастта е определяла обема на знания и умения на човека, най-разпространен е била първият вид дискриминация. Редица политически и граждански права се предоставяли след 25-35-годишна възраст. Но границата непрекъснато се сваля и в повечето случаи пълнолетието днес се дава на 18-годишна възраст.
Дискриминацията на възрастните хора е характерна за днешните времена. Понякога я наричат геронтофобия, а явлението се обяснява с разпада на голямото семейство. Грубо казано – по-рано младите живееха в един дом със старите, а сега живеят отделно. Като резултат възрастните все по-трудно биват разбирани и се смятат едва ли не за извънземни – такъв е резултатът от разрива на връзката между поколенията.
Според психолозите пренебрежителното отношение към възрастните хора е предизвикано от страха пред старостта и смъртта, но това е теория, а дискриминацията при наемане на работа е практика. Това е отдавна осъзнат проблем, срещу който противодействието не е толкова голямо, колкото борбата срещу расовото, половото или други неравенства.
В много европейски страни има закони, забраняващи ейджизма при наемането на сътрудници извън ограниченията, които поставя самата специалност. На ниво обществена реакция се наблюдава неодобрение и неприемане на ейджизма. Чиновниците и бизнесмените, които си позволяват да кажат нещо от типа "старите хора са товар за семейството и бюджета", не могат да очакват нищо добро.
Очевидно проблемът за трудоустрояването на възрастните хора ще става все по-актуален и болезнен, особено с повишаването на пенсионната възраст (в Япония тя е 70 години, при това се обсъжда възможност за повишаване). Следователно търпимостта към ейджизма ще се понижава и може да премине в неприемане със скандали на такова ниво, каквото предизвиква днес расизмът.
Методът на Ратебланд не е универсален, но холандецът е прав за това, че възрастта не винаги е биологична даденост и много зависи от особеностите на всеки човек и начина му на живот- някои на 70 са "свежарки", а други – още на 50 са "развалини".
Всъщност Рателбанд е готов да се жертва за своето искате, като е готов да се откаже от правото си на пенсия, за да не възникнат "никакви непредвидени юридически обстоятелства". В този смисъл всеки по себе си е Рателбанд и може да се предположи, че ако холандецът спечели делото си, стотици хора ще подадат подобни искове. Но пазарът не е в състояние на предложи системно решение на проблема. Той дори сега не може да се справи с натиска от страна на роботите, които изместват хората от работните им места.
Що се отнася до по-широкото понятие за "пренебрегването на възрастните", то има надежда, че изглаждането на ситуацията ще се размине без рязко поляризиране на мненията и уличното противопоставяне на активистите. А първата крачка към това е – обадете се на родителите си.
Превод: Actualno.com/Евгения Чаушева
