Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Служебното правителство - доброто и лошото дотук

25 май 2021, 09:39 часа • 9001 прочитания

Заедно и в добро, и в лошо ... не, тези думи бяха за друг случай. Или пък не са. Важат и за този – за управлението на държавата. Защото животът е такъв – има и добро, и лошо, важното е да правим повече добро и да минаваме по-бързо през лошото.

Така е при служебното правителство. Макар и то все още да не е било дълго на власт, в политиката му вече може да се откроят похвални инициативи, но може и да бъде отправена много критика за (без)действията в определени сектори.

Доброто

Безспорно работата на финансовия министър Асен Василев и на икономическия Кирил Петков. И двамата започнаха здраво да натискат точно там, където да лъсне колко кухи бяха икономическите хвалби на Бойко Борисов. Василев подкара по списък – кой колко дължи на държавата и от кой все още може да се търси дължимото! Добра идея е да се провери и колко касова наличност държи действително – това е стар трик да се бяга от данъци! Пишеш, че имаш едни пари, а всъщност отдавна си ги похарчил или дал насам-натам, за това-онова. Преди избори, ясно за какво могат да се дават, особено от дружества, които имат вземане-даване с държавата по обществени поръчки или в ключови сектори.

Кирил Петков също е за похвала, защото обърна сериозно внимание на Българската банка за развитие (ББР). Само имбецил не би схванал, че да изсипваш десетки и стотици милиони на такива, които и без това лапат откъдето сварят с дейното участие на държавата, изобщо не е развитие на икономиката! Това е създаване на мастодонти, които се утвърждават като монополи в съответните области и се обвързват все повече с обществения ресурс, защото живеят от него. Стават "твърде големи, за да фалират" – едно понятие, което излезе на бял свят след световната финансова криза от първото десетилетие на века! Твърде големите, за да фалират, се превръщат във воденичен камък за всеки икономически сектор и за всяка система, защото знаят, че ако фалират, ще повлекат със себе си още много и съответно стават все по-нагли в инициативите си, понеже са наясно, че никой не би тръгнал да ги санкционира така, че да ги застраши, а санкциониращите ако получават и по някоя тлъста комисионна, ехее – омагьосан кръг завинаги. Дано Петков го разчупи – идеята да се сложи таван на кредитите от ББР е чудесна, над 5 милиона лева кредит да няма! На такъв принцип работи НБА – затова там трудно един клуб може да е на върха десетилетия наред, защото има таван на заплатите и когато го достигнеш, трябва да намериш начин да се ограничиш! А лакомията и алчността се ограничават само така – с ясни граници и здрави шамари, като ги преминеш!

Лошото

За мен поне това е здравната политика. Новият здравен министър д-р Стойчо Кацаров има сериозно реноме, но още първото му управленско решение предложи все същото като от времето на предишното управление – предпоставки за хаос. Става въпрос за зелените коридори за ваксинация срещу коронавирус и неяснотата кой какво и защо ограничава и на кого дава предимство. Трагикомично прозвучаха обясненията на зам.-здравния министър Александър Златанов с какво по-добри стават зелените коридори след намесата на служебното здравно министерство и най-вече внушението как лекари и медицински сестри ще организират чакащите за ваксина и кой кога ще я получи спред възрастта, придружаващите си заболявания и кога точно е дошъл да чака, след като предварително записаните часове изведнъж станаха пожелателни, тъй като може всеки момент да се появи по-възрастен или с хронично заболяване – МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ТУК!

В този ред на мисли още нищо не се чува за реална информационна кампания за ваксинация срещу коронавирус. При третото правителство на Бойко Борисов такава нямаше – имаше единствено бодряшки подканяния по брифинги и пресконференции, както и по сутрешни и вечерни телевизионни блокове от дошли гости. Но това не е целенасочена кампания – желанието за ваксиниране се обуславяше от натиска на вируса, когато той беше по-силен и медиите повече отразяваха, тогава хората се сещаха, че има такъв проблем! Целенасочената кампания трябва да изпълни следната цел – да убеди хората, че трябва да се ваксинират. А за това се ползват различни инструменти и похвати. По същество, информационната кампания за ваксинирането е маркетинг кампания. Първо, очертаваш целеви групи. Второ, откриваш какво ги мотивира – най-често това са емоционални нагласи. Трето, задействаш инструментите, с които да активираш тези нагласи. Например – целевата група на бачкаторите (използвам нарочно този жаргон, държавата може да пита Васил Божков и лотарийния му бизнес кои точно са тези хора) много си пада по томболи и лотарии с награди – който се ваксинира, участва за X на брой награди всяка седмица. Или – целевата група на чиновниците много ще се мотивира с допълнителни дни отпуск и вътрешноведомствена томбола за повишение в длъжност и стаж за някои, но при условие, че са ваксинирани. Последното може да е проблем от законова гледна точка, но това е рамка на идея, подробностите следва да бъдат изгладени от съответните специалисти, които ще работят по кампанията. Друг пример – тийнейджърите (в България може да се ваксинират хора от 16 години нагоре) много се влияят от "инфлуенсъри" (готини хора с готини за обекта/обектите мнения и позиции за живота, които обектът/обектите са склонни да послушат), тъй като все още не са се изградили изцяло като ценностна система и са по-податливи на външно влияние. Тогава нека държавата заработи активно с определени инфлуенсъри, които да предадат на разбираем за младежите език необходимостта да се ваксинират – ясно е, че д-р Стойчо Кацаров или проф. Костадин Ангелов ако ще да векуват по телевизиите, няма да ги убедят, защото не говорят техния език и не могат да приложат аргументите, които да им повлияят.

За всяка целева група – по възраст, образование, специфични интереси, може да бъде открит емоционален спусък и да бъде използван за убеждаване! Необходим е кадърен анализ - кои са ни групите и от какво се влияят, добра организация - как да им повлияем, и здрава работа, за да има реализация!

Въпросът обаче е дали служебният здравен министър го осъзнава това и работи ли за такава многопластова информационна кампания. Защото лятото ще свърши докато се обърнем, а коронавирусът не спира да мутира – и наесен, ако нямаме достатъчно ваксинално покритие, пак ще стигнем до "затваряме-отваряме", пак ще има рев и вой по телевизиите кой фалира и кой е на работа 24/7 нонстоп в болниците, в пълно снаряжение, коя линейка защо не е дошла навреме – въобще все същата позната картинка. Можем да я избегнем, но ако наистина работим за това! Д-р Кацаров дотук не го виждам да работи – проф. Ангелов поне се направи, че го интересува и покани главните редактори на редица медии, включително мен, да си кажат визията – после не видяхме нещо от тази визия претворено в дела, но ...

Службите

Тук откровено казано не бих искал да давам оценка, защото смятам, че всяка власт ги използва в своя угода. Сега сменяме "верните на Бойко Борисов" и кой ще дойде – верните на България или верните на Румен Радев?! Само наивник би си помислил, че има политик в България (а и по света), който няма да използва службите за своя угода, ако грабне властта и има възможност да го направи. Службите са безотказно оръжие за противодействие на съперници за властта и може да не са такова само и единствено когато съдебната система е реално независима от политическата ни класа. В България сме много далеч от това!

Автор: Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес