Има наркотично вещество в масово продавана на българския пазар лютеница. С различни вариации тази новина обиколи всички медии в късния вчерашен следобед (5 януари). Стана ясно дори кой е производителят.
Коментар на редактора
По стар български обичай се получи доста сходна ситуация като тази във вица с компютрите и компотите. По време на "развития социализъм“ в България двама приятели си говорят: "Ти знаеш ли, че изнасяме компютри за Япония?". "Не са компютри, а компоти. И не изнасяме, а ни ги връщат".
Съвсем стандартно проучване в интернет що е то олеамид показа, че това е вещество, което всеки от нас произвежда в организма си. То ни помага да заспим, грижи се и за нивото на стрес в тялото ни. Разбира се, това вещество е различно от индустриално синтезираното, но е показателно, че още на тази фаза всеки здравомислещ човек ще си впрегне сивото мозъчно вещество и минимум ще си зададе въпроса: „Дали това изобщо е наркотик?“.
Днес (6 януари) експертът-токсиколог от ВМА Силвия Стойкова обясни, че да наричаш олеамида наркотик е все едно да наричаш етиловия алкохол отрова. Сигурно би бил отровен, ако изпиеш една кофа, но не и в малко количество. Разбира се, олеамидът едва ли трябва да е съставка на лютеница и при създалата се публичност може би дори българските отговорни власти ще включат това вещество в забранителния списък. Но поне за мен от цялата история не това е поуката.
В цели четири абзаца обясних защо считам случилото се за истерия. Но всъщност по отношение на лютеницата има повод за далеч по-страшна истерия. И това е друга част от вече чаканото с нетърпение изследване на "Активни потребители", а именно – количеството на захарта в лютеницата на българския пазар.
Различни изследвания в цял свят доказват, че захарта е вещество, към което мозъкът ни се пристрастява повече, отколкото към кокаин и хероин! Прекомерната употреба на захар в съвременното общество води до поява на нови болести – всеки знае що е то диабет! И захарта е далеч по-страшно нещо, заслужава далеч повече внимание, натиск дори, за да не ни трови!
За съжаление темата за лютеницата вече се превърна в майтап, бъзик, шега – както искате го наречете. И всяка следваща информация по нея след „наркотика“ просто ще си мине и замине в информационния поток. Хората няма да гледат сериозно на нея, защото главата им е препълнена с шегички колко да се надрусаме с червения наркотик на обяд или на вечеря. Ето така, за пореден път, сензацията, а не разумът, ще определи живота ни!