Пандемията COVID-19 засегна тежко въздушния транспорт, като приземи повечето самолети, което доведе до уволнения, фалити и планове за спасяване.
Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) изчисли, че авиокомпании ще се простят през 2020 г. с приходи от 314 милиарда долара. Това е 55-процентов спад в сравнение с 2019 г. и въздушният трафик няма да отлепи до мястото, където е стоял преди вируса, до 2023 г., твърди IATA.
Ето резюме на някои от основните жертви, пише БГНЕС, позовавайки се на материал на АФП.
Да летиш надолу
Най-голямата авиокомпания в Латинска Америка LATAM, която има над 42 000 служители, стана най-новият превозвач, който обяви несъстоятелност на 26 май. Тя влезе в доброволна реорганизация под закрилата на глава 11 от финансовото законодателство в Съединените щати, което позволява на компания, която вече не е в състояние да изплати дълговете си, да се преструктурира без натиск от страна на кредиторите.
Това става само две седмици, след като колумбийската Avianca, която има 20 000 служители, също подаде заявление за фалит в САЩ, за да реорганизира дълга си.
Закъсалата за пари Virgin Australia също се срина на 21 април. Авиокомпанията поиска заем от 1,4 милиарда австралийски долара (930 милиона долара), за да остане "над водата", но правителството отказа да спаси компания, чийто мажоритарен собственик е чужденец.
Пандемията също доведе до срив на Comair на Южна Африка и South African Airways (SAA), британската Flybe и четири дъщерни дружества на норвежката Air Shuttle в Швеция и Дания.
Работни места на минус
Air Canada планира да съкрати повече от половината от работната си сила или поне 19 000 служители. British Airways ще освободи 12 000 работни места или 30 процента от работната си сила, американските Delta Air Lines ще извършат 10 000 съкращения (11 процента), докато SAS на Скандинавия ще се свие с 5000 работни места (40 процента), а британският EasyJet ще ореже 4500 работни места (30 процента). Други загуби на работни места ще дойдат в United Airlines в САЩ (3 450 служители), британската Virgin Atlantic (3150), ирландската Ryanair (3000) и Aer Lingus (900), Icelandair (2000), Brussels Airlines (1000), унгарската Wizz Air (1000) и Fiji Airways (758).
Щетите във въздушния сектор се простират и извън авиокомпаниите. Американският производител на самолети Boeing обяви 16 000 съкращения или 10 процента от работната си сила в сектора на гражданската авиация. В сектора на двигателите американският производител General Electric и британският Rolls-Royce също са намалили съответно 12 600 и 9 000 работни места.
Помощ "отгоре"
На 25 май германската авиокомпания Lufthansa обяви, че е постигнала спасителна сделка с правителството за 9 милиарда евро, по силата на която Берлин ще стане основен акционер. Но два дни по-късно авиокомпанията даде заден ход, заявявайки, че нейният надзорен съвет в момента "не е в състояние да одобри" сделката заради опасенията от прекомерни условия от страна на контролиращите спазването на конкуренцията в ЕС.
Също в Германия чартърната компания Condor, дъщерно дружество на фалиралата туристическа агенция Thomas Cook, си осигури 550 милиона евро заеми от държавата.
Франция и Холандия се втурнаха да спасяват Air France-KLM с план между 9 и 11 милиарда евро.
Повечето от големите американски авиокомпании поискаха подкрепа от масивен пакет от стимули 2,2 трилиона долара, предназначен да подпомогне засегнатите индустрии, от които 50 милиарда долара са предназначени за сектора на гражданската авиация.
Италия реши да национализира Alitalia - на практика отново.
Великобритания обеща на EasyJet публичен заем от 600 милиона лири (740 милиона долара).
Швейцария е гарантирала 1,2 милиарда евро заеми на Swiss и Edelweiss, две дъщерни дружества на Lufthansa.
Нова Зеландия е отпуснала заем около 900 милионановозеландски долара (551 милиона долара) на Air New Zealand.
Дубай и Турция също обявиха, че ще се притекат на помощ на Emirates и Turkish Airlines, но все още не са предоставили данни.
