"Министърът на здравето на държавата с най-ниското ваксинационно покритие в Европа, най-високата смъртност на глава от населението в Европа, и вероятно в челната тройка на планетата по този показател, където и в момента всеки ден умират по над 100 човека от предотвратимо заболяване, награждава със златен (ЗЛАТЕН!) медал епидемиологичния си съветник за ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН принос!" Това написа епидемиологът д-р Петър Марков в своя Фейсбук профил в последния работен ден на миналата седмица, след като служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров награди съветника си проф. Мира Кожухарова с медал за работата ѝ по отношение на COVID-19.
Тези мисли изключително добре отразяват моите. Когато по официална статистика от една болест, срещу която вече има оръжие (ваксини), са загинали над 28 000 души, нямаш право дори гък да казваш като министър и (някакъв) държавник за нещо положително. Дори не искам да влизам в подробности колко е надвишената смъртност т.е. хора, които си отиват не директно от коронавируса, но заради това, че здравната ни система е принудена да се занимава изключително с него. Изчезна един доста голям областен град от картата на България, откакто COVID-19 дойде в страната. И защо е принудена здравната ни система да издъхва – защото няма нито министър, нито държава! Важи не просто за д-р Стойчо Кацаров, но и за министрите на неговия пост и целите правителства и управления преди него. Като постигат такива резултати, поне да си траят!
Изминава втора година на пандемия по света и в България. Втора година в България не са свършени елементарни неща, заради които ходим да гласуваме, плащаме данъци и въобще си мислим, че живеем в "държава":
1. Не бяха създадени всички възможни предпазни механизми, за да се борим срещу всяка вълна така, че болниците да са последният резерв за изчерпване. Вместо това, при всяка вълна те се оказваха на първа линия. Няма значение Кацаров ли ще е, Костадин Ангелов ли ще е, Румен Радев ли ще е, Бойко Борисов ли ще е, болниците бяха и са на първа линия, вместо на последна линия! Писал съм неведнъж, пак ще го напиша това за този провал на държавата – защо не беше осигурена помощ за РЗИ, та да може по-ефективно да се поставят под карантина потвърдено заразени и да се проследяват контактите им, така че да се прекъсват по-бързо епидемичните вериги? Има законова възможност за това – с помощта на армията! За да проследят кой с кого е контактувал военните трябва да имат специализирано образование ли? Във война сме с този вирус, организацията при криза е от ключово значение как се справяш! Вместо това сега дори не работи официалната статистика колко са карантинираните, та да сметнеш как в пъти повече са некарантинираните, които са вписани като боледуващи от коронавирус (ПОДРОБНОСТИ В СЕДМИЦАТА НА КОРОНАВИРУСА, най-долу в материала)!
2. Във войната с вируса участие не вземат всички болници! Отнасят го държавните и общинските, тук-там и по някоя частна помага. Най-честно го каза отново бивш здравен министър, д-р Петър Москов, в Студио Actualno. Основният акцент от казаното от него е – има ли смелост настоящият здравен министър да спре договорите за клиничните пътеки от НЗОК на болници, които не помагат в борбата с коронавируса? Изрично попитах д-р Москов дали законът позволява такова нещо и той отговори, че го позволява. Но дори и да има възможност да се обжалва в съда, нима всичко за един министър и политик е цветя и рози? Ако всичко си ставаше от раз, без да има нужда от трудни решения и защитата им, за какво са ни министри и правителство. Новата власт как мисли? Или лекарите и медицинските сестри в държавните и общинските болници ще ги харчим до последния човек?
3. Липсва систематизирана политика за използване на най-силното досега оръжие срещу болестта – ваксините. Те намаляват приема в болниците и смъртността, точка по въпроса! Тук не говорим просто за информационна кампания, а за многопластова стратегия. Вината я натрупа още управлението на Борисов, което не си мръдна пръста в това отношение и залагаше само на страх. Само че страхът е до време, не е случайна приказката, че на хубост не става. Валидна е приказката за тоягата и моркова. Но в България нито една от двете не беше приложена – беше или само страх, или само морков. Затова и сега сме в такова положение.
Сега от здравните разговори за ново управление изпъкна проф. Георги Михайлов от БСП, на който коронавирусът не му е най-важният здравен проблем. А неговото име се спряга за следващ здравен министър. Стане ли, тогава ще продължим промяната, но промяната за пенсионната система. За неразбралите – години наред имаше оплаквания как тази система ще изпадне в колапс, защото пенсионерите стават все повече и повече, а работещите – все по-малко и по-малко. Все още от COVID-19 умират повече възрастни хора, отколкото млади. Като не ни е най-важният проблем болест, която променя изцяло организацията и съществуването на здравната система и то в световен мащаб, не само у нас, значи ще оправим пенсионната система!
Изключителен принос в личната трагедия – хайде стига вече! Промяната не е само да пазим удобното – време е наистина да се хванем за работа! Абсурдно е в България да умират повече хора, отколкото на война и това да не ни е най-важният проблем!
Автор: Ивайло Ачев
