Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Има теория, че Главният астероиден пояс се състои от останките на разрушена или неудачна планета Фаетон. Наскоро астрономите си задали въпроса би изглеждала Слънчевата система и какво би се случило със Земята, ако тази планета съществуваше.
На Земята можете да погледнете нагоре през нощта и да видите Луната да блести ярко от стотици хиляди километри. Но ако някой се озове на Венера, това няма да е така.
Земята има някои доста впечатляващи и редки минерали. Не става дума за подобни на диаманти или рубини, а за изключително редки минерали, които просто са извън този свят – понякога съвсем буквално.
Орбитите на планетите около Слънцето са били източник на много научни спорове. Настоящите им орбитални свойства са добре разбрани, но планетарните орбити са се развили и променили след формирането на Слънчевата система.
Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета.
От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Има теория, че Главният астероиден пояс се състои от останките на разрушена или неудачна планета Фаетон. Наскоро астрономите си задали въпроса би изглеждала Слънчевата система и какво би се случило със Земята, ако тази планета съществуваше.
На Земята можете да погледнете нагоре през нощта и да видите Луната да блести ярко от стотици хиляди километри. Но ако някой се озове на Венера, това няма да е така.
Орбитите на планетите около Слънцето са били източник на много научни спорове. Настоящите им орбитални свойства са добре разбрани, но планетарните орбити са се развили и променили след формирането на Слънчевата система.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Земята има някои доста впечатляващи и редки минерали. Не става дума за подобни на диаманти или рубини, а за изключително редки минерали, които просто са извън този свят – понякога съвсем буквално.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Тектониката на плочите поражда планинските вериги на Земята, земетресенията и движението на континентите и може дори да е подсигурила условията за живот на Земята.
Има теория, че Главният астероиден пояс се състои от останките на разрушена или неудачна планета Фаетон. Наскоро астрономите си задали въпроса би изглеждала Слънчевата система и какво би се случило със Земята, ако тази планета съществуваше.
На Земята можете да погледнете нагоре през нощта и да видите Луната да блести ярко от стотици хиляди километри. Но ако някой се озове на Венера, това няма да е така.
Земята има някои доста впечатляващи и редки минерали. Не става дума за подобни на диаманти или рубини, а за изключително редки минерали, които просто са извън този свят – понякога съвсем буквално.
Орбитите на планетите около Слънцето са били източник на много научни спорове. Настоящите им орбитални свойства са добре разбрани, но планетарните орбити са се развили и променили след формирането на Слънчевата система.
Венера е планета, много подобна на Земята по размер и състав. Често е наричана сестра на Земята. Също така често е била обект на предположения.
Използвайки данни от космическата обсерватория eROSITA, астрономи са съставили нова триизмерна карта на пространството, заобикалящо Слънцето.
Марс невинаги е бил студен и сух като сега. Все повече доказателства сочат, че преди милиарди години там са текли водни потоци.
Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето.
Ако съществуват микроскопични черни дупки, родени част от секундата след Големия взрив, както подозират някои изследователи, тогава поне една може да прелита през Слънчевата система на десетилетие, генерирайки малки гравитационни изкривявания, които учените могат да открият, установява ново проучване.
Преди милиарди години, така гласи теорията, нещо с размерите на Марс се е сблъскало със Земята, изхвърляйки цял куп отломки в Космоса.
В продължение на почти десетилетие астрономите търсят масивна, невидима планета, която дебне в покрайнините на нашата Слънчева система.
Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура).
За най-отдалечената хипотетична граница на Слънчевата система се счита облакът на Оорт. Този регион се намира на малко повече от една светлинна година от нас.
„Вояджър 2“ – най-продължителната мисия на НАСА, изследва Нептун по време на историческа среща на 25 август 1989 г.
Повече от 1000 невиждани досега космически скали са открити в Слънчевата система след тайно фотобомбардиране на изображения на Космоса („фотобомбардиране на изображения" е термин, който се използва, когато някой или нещо неочаквано се появява или влиза в кадър, който се снима) в продължение на десетилетия.
Изглежда, че така нареченото събитие голяма нестабилност, предизвикало хаос сред планетите, изпращайки газовите гиганти в Космоса, докато не се установят в орбитите, които познаваме днес, се е случило между 60 и 100 милиона години след раждането на Слънчевата система.
Учени твърдят, че са открили нови доказателства, че в нашата Слънчева система има скрита планета. От години астрономи предполагат, че необичайно поведение в покрайнините на Слънчевата система се обяснява най-добре с неоткрита планета.
В началото на април 2024 г. космическият кораб „Вояджър 2“ изпревари сондата „Пионер 10“ и стана вторият най-отдалечен от Земята обект, създаден от човека.
Газовият гигант представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заемана от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние.
