Голямата плътност и масивност на Меркурий от много години повдигат въпроси за неговия произход. Астрономи наскоро стигнали до извода, че най-близката до Слънцето планета първоначално е била два пъти по-масивна, но е загубила половината от материята си, когато се е сблъскала с друга планета. Предполага се, че вторият участник в космическата катастрофа е бил много по-малък по маса от Земята.
Меркурий е почти един и половина пъти по-голям от Луната, но четири и половина пъти по-масивен. С диаметър от 4880 километра, неговата плътност е сравнима със Земята и Венера. Планетолозите смятат, че 70 процента от масата на планетата се състои от желязно ядро, а останалата част е тънък силикатен слой. Сондата Messenger, която обикаляше около планетата от 2011 до 2015 г., е открила, че тази обвивка все още съдържа малко количество летливи вещества.
ОЩЕ: Защо Меркурий е толкова странен?
Сблъсък по допирателната
Учените се съмняват, че Меркурий се е образувал именно по такъв начин. Има версия, че всъщност това е остатък от някогашна планета – най-вече нейното ядро. Възниква въпросът за причините за разрушаването на тази планета. Вероятно тя е „изгорена“ от Слънцето, но изследователите обмислят и алтернативен вариант: сблъсък с друго голямо небесно тяло. С каква точно, неотдавна са се опитали да разгадаят астрономи от Бразилия, Германия и Франция. Те са споделили своите изводи в статия, публикувана на сървъра за препринт arXiv.
Изследователите обясняват, че по-рано се е предполагало, че Меркурий се е образувал чрез сблъсък на светове с голяма разлика в масите. Например има версия, че Меркурий първоначално е бил два пъти по-масивен и се е ударил в небесно тяло, шест пъти по-малко от него. Но тогава, според изчисленията, първата планета в Слънчевата система трябва да има много по-разтегната орбита.
ОЩЕ: Предположение: На Меркурий има диамантен слой - близо 18 километра скъпоценности
Друга версия гласи, че другата планета е била приблизително като Земята (и следователно – като Венера) и между нея и планетата прародител на Меркурий не е имало „челен“ сблъсък – те са се ударили по допирателната. Има обаче проблем с тази хипотеза: изчисленията показват, че в този случай те биха могли просто да се слеят ведно.
Преобразен за 35 часа
В новото изследване учените предлагат като участници в сблъсъка „прото-Меркурий“, 2,36 пъти по-масивен от днешния Меркурий, и планета с маса между 0,2 и 0,6 пъти по-голяма от тази на Земята. Това е приблизително два до шест пъти „по-тежко“ от съвременния Марс.
Както показала симулацията, планетите трябва да са летели една към друга с относителна скорост от около 20 – 30 километра в секунда и да се сблъскали под ъгъл от приблизително 31 до 41 градуса. Според този сценарий Меркурий може да е станал това, което е днес, само 35 часа след сблъсъка или дори по-бързо.
ОЩЕ: Слънчевата система се управлява не само от гравитация, но и от други сили
Според астрономите това се е случило с него в първите десетки милиони години от съществуването на Слънчевата система, когато световете тепърва се формирали. Предполагаемото място на катастрофата е било много по-далеч от текущата орбита на Меркурий: приблизително там, където сега е орбитата на Венера или дори на Земята.
