Ново изследване разкрива, че космологичният модел, разработен от Николай Коперник, известният европейски ренесансов ерудит, има поразителна прилика с този на арабски астроном, създаден почти два века по-рано.
Коперник, полски астроном, живял през XVI век, се смята за един от ранните европейски учени, изложили теоретичния модел, че Слънцето е центърът на Слънчевата система, противопоставяйки се на Църквата и геоцентричния модел, в който Земята е центърът на Вселената.
Моделът на Коперник се нарича слънцецентричен или хелиоцентричен. В него той предизвиква вековната наука, основана на ученията на Аристотел и Птолемей, които смятат, че Земята е в покой в центъра на Вселената с другите планети в нейната орбита, включително Слънцето.
ОЩЕ: Човекът, който премести Земята
Изследването, проведено в университета в Шарджа, ОАЕ, е сравнително и аналитично и разглежда паралелно ръкописите на Коперник и трудовете на арабския астроном от XIV век Ибн ал-Шатир, пише Phys.org.
Лунният модел на Ибн-ал-Шатир, от който според изследването Коперник е заимствал при съставянето на своя космологичен модел. Ibn al-Shatir / Public Domain
Изследването анализира приноса на двамата учени, за да види къде те са съгласни или се разминават в представянето на своите теории въпреки историческата разлика от повече от 200 години между тях. Д-р Салама ал-Мансури, авторът на изследването, поставя космологичния модел на Ибн ал-Шатир в челните редици на астрономическите постижения в ислямската научна традиция.
„Ибн ал-Шатир е първият астроном, успешно оспорил космологичната система на Птолемеите за планетите, въртящи се около Земята, и коригирал неточностите на теорията около два века преди Коперник“, казва д-р Салама.
ОЩЕ: България дава над 3 млн. евро за нова станция за астрономически изследвания (СНИМКА)
Идеята, че Коперник е заимствал от трудове на учени и астрономи, които го предхождат, не е нова. Изследването обаче подчертава значителните прилики между Коперник и Ибн ал-Шатир, инженер, математик и астроном, който е бил хронометрист на Омаядската джамия в Дамаск, Сирия.
Съпоставяйки двата космологични модела, изследването предполага, че Коперник е бил силно повлиян от астрономията на Ибн ал Шатир и неговите идеи, че Земята и другите планети обикалят около Слънцето.
„Астрономическите ръкописи на Ибн ал-Шатир, особено работата му Нихаят ал-Сул, демонстрират планетарни модели, които предшестват и отразяват точно тези, предложени по-късно от Коперник, което показва споделена математическа линия“, казва Месут Идриз, професор по история и ислямска цивилизация в университета в Шарджа и един от ръководителите на изследването.
ОЩЕ: Всеки ацтекски селянин бил и малко астроном
Хелиоцентричният модел на Коперник. Nicolaus Copernicus / Public Domain
Nihayat al-sul fi tashih al-usul, или „Последното търсене относно коригирането на принципите“ е най-влиятелният и важен астрономически трактат на Ибн ал-Шатир, в който според изследването арабският учен коригира и усъвършенства много от моделите на Птолемеите на Слънцето, Луната и планетите.
Тълкуването на средновековни астрономически ръкописи не е лесна работа, тъй като изисква методологична точност, проследяване на текстово предаване, сравняване на математически формулировки и оценка на данните от наблюдения. За да преодолее такъв сложен мултидисциплинарен подход, учените се обърнали за съвет и помощ от общността на академиците в Академията за астрономия, космически науки и технологии в Шарджа (SAASST), която се е превърнала в център за известни арабски и мюсюлмански астрономи и учени.
Д-р Салама е провела критичен текстов анализ на най-известната творба на Коперник De revolutionibus orbium coelestium, или За въртенето на небесните сфери, която предизвиква така наречената Коперникова революция, и на астрономическите ръкописи на Ибн ал-Шатир, особено неговия Nihayat al-sul fi tashih al-usul.
ОЩЕ: Откъде маите са познавали астрономията?
„Поразителното сходство между планетарните модели, разработени от Ибн ал-Шатир и Коперник, особено тези относно орбитите на Меркурий и Луната, дава ясно доказателство за зависимостта на Коперник от работата на Ибн ал-Шатир – казва Машхур Ал-Вардат, професор по астрофизика в SAASST. – Това повдига дълбоки въпроси за предаването на знания от ислямската цивилизация в Европа и за корените на съвременната астрономия.“
Таблица с географски дължини и ширини в (по-късна преработка на) астрономическия наръчник на Улуг Бег (1394 – 1449), легендарен ислямски астроном. Leiden University Libraries
Д-р Салама е прегледала арабски ръкописи и техните латински преводи в европейските архиви в Краков, Полша, и Ватикана, където Коперник е направил най-забележителния си принос в астрономията. Тя открила, че трактатът на Ибн ал-Шатир Nihayat al-sul fi tashih al-usul е сред архивите. „Макар и в оригиналната си арабска версия, ръкописът не би могъл да убегне от вниманието на учен като Коперник“, казва тя.
Изследването не предоставя окончателно доказателство, че Коперник е чел произведенията на Ибан ал-Шатир, тъй като не е имало негови латински преводи, достъпни за изследователя. Учените обаче предполагат, че полският астроном най-вероятно е имал достъп до идеите на Ибн ал-Шатир чрез „посреднически канали“, като се има предвид силното сходство между техните интерпретации и математическите изчисления на планетите, обикалящи около Слънцето.
ОЩЕ: Слънчевата система се управлява не само от гравитация, но и от други сили
Паралелите между двамата астрономи според изследването са най-забележими в „идентичните изчисления и резултати … предполагат, че Коперник може да е адаптирал техниките на Ибн ал-Шатир“ при разработването на „своя философски преход към хелиоцентризма“, който според изследването е собствено изобретение на Коперник.
Проучването обаче хвърля светлина върху области, в които теорията на Коперник се основава директно на Ибн ал-Шатир. Той споменава лунния модел, в който арабският астроном използва епицикли, за да коригира преувеличените вариации на лунното разстояние на Птолемей.
Ръкопис на Ибн ал-Шатир с таблици, показващи движенията на звездите по години, месеци и дни. Leiden University Libraries
„Това е почти идентично с лунния модел на Коперник в За въртенето на небесните сфери“, отбелязва проучването. Същото се отнася и за Меркурий.
Запитана дали смята, че Коперник е заел части от теорията си от Ибн ал-Шатир, д-р Салама добавя: „Нашият анализ разкрива, че трактатът на Ибн ал-Шатир, макар и геоцентричен по намерение, е дал резултати, толкова съгласувани с хелиоцентризма, че дългът на Коперник към него е неоспорим – два века раздяла не могат да заличат това интелектуално родство.“
Като демонстрира паралели между работата на Ибн ал Шатир и работата на Коперник, изследването оспорва европоцентричния разказ, че хелиоцентричната революция е била единствено европейско постижение. Междувременно тойподчертава ролята на ислямския Златен век в полагането на математически и наблюдателни основи.
Изследването стига дотам, че подчертава необходимостта от актуализиране на учебните програми по природни науки, за да отразява по-приобщаваща история, като признава приноса на незападни учени.
