Има теория, че Главният астероиден пояс се състои от останките на разрушена или неудачна планета Фаетон. Наскоро астрономите си задали въпроса би изглеждала Слънчевата система и какво би се случило със Земята, ако тази планета съществуваше. Според астрономите с това трябва да сме наясно, за да се оцени вероятността от откриване на „втора Земя“ в космоса: в други звездни системи се наблюдават големи скалисти планети, от които зависи много.
Между Марс и Юпитер, в пространство с ширина приблизително 180 милиона километра, са разпръснати множество астероиди с различни размери, разпръснати наоколо, включително планетата джудже Церера, която е почти 1000 километра в диаметър, както и небесните тела Палада, Веста и Хигия, които са приблизително наполовина по-малки. Всички заедно, според оценките, „тежат“ само четири процента от Луната.
ОЩЕ: Венера няма спътници, Земята има един, а Сатурн има над 100. Каква е причината?
Злощастната съдба на Фаетон
Но има версия, че Главният астероиден пояс се състои от фрагменти от планета. Тя е кръстена Фаетон в чест на трагично загиналия син на бога на слънцето от древногръцките легенди.
Падането на Фаетон. Johann Michael Franz / Wikimedia Commons / Public Domain
Първоначално учените смятаха, че хипотетичната планета се е разрушила поради сблъсък с друго небесно тяло по време на еволюцията на Слънчевата система. Но сега астрономите са по-склонни да вярват, че тази планета дори не е имала шанс да се образува: мощната гравитация на Юпитер не е позволила на нейните части да се съберат.
Наскоро учени от Технологичния институт във Флорида и Центъра за космически полети „Годард“ (САЩ) сравнили тази хипотеза с едно любопитно наблюдение от последните години: изобилието от суперземи, тоест големи и масивни скалисти светове във вътрешните части на други планетарни системи. Тези светове са някъде между Земята и Нептун по размер и маса, тоест те запълват голямата „празнина“, която се наблюдава в Слънчевата система. Доскоро дори не знаехме, че съществуват толкова големи планети с твърда повърхност.
ОЩЕ: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Малко по-студено, малко по-горещо
Изследователите се замислили каква би била съдбата на Земята, ако Слънчевата система беше като много други открити системи, тоест ако в нея имаше, наред с други неща, такава суперземя. Според учените, ако такава планета се намираше между Марс и Юпитер, можеше да се счита, че принадлежи към вътрешната част на системата. Астрофизиците теоретично „поставили“ такава планета на мястото на Главния пояс и изчислили по-нататъшния ход на събитията в продължение на два милиона години след нейната „поява“. Те сравнявали различни версии на масата на предполагаемата планета Фаетон, започвайки от една стотна от Земята и завършвайки с „тегло“ от 10 Земи.
Резултатите си учените са споделили в статия за изданието Icarus. Оказва се, че планета с маса до две земни може да се намира зад Марс без много щети за останалите, с изключение на това, че оста на нашата планета ще се наклони малко повече, отколкото сега. Това би изострило сезонните температурни колебания: зимите ще бъдат малко по-сурови, летата – малко по-горещи.
ОЩЕ: Не е планета близнак: Ново изследване хвърля светлина върху ада, който представлява Венера
Суперземя наблизо
Но една наистина тежка суперземя ще предизвика хаос: Марс ще се наклони с цели 55 градуса, орбитата на Венера силно ще се разтегли, а главното – орбитата на Земята ще се дестабилизира. Не е изключено дори тя да се приближи към Венера и да напусне границите на т.нар. обитаема зона – тази идеална територия в планетарната система, където не е много горещо и не е много студено, а именно колкото трябва, за да има вода в течно състояние.
Това предполага, че наличието на суперземя в планетарна система от слънчев тип намалява шансовете за намиране на свят в нея с оптимална орбита, благоприятен аксиален наклон и в резултат – стабилен климат. Струва си да се отбележи, че сред приблизително седемте хиляди екзопланети, суперземите са един от най-често срещаните.
