Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура). Според изчисленията тя е била оставена от астероид с диаметър приблизително 300 километра. Авторът на ново изследване показва, че сблъсъкът е довел до много по-сериозни последствия.
Ганимед е една от Галилеевите луни на Юпитер – най-голямата в Слънчевата система. Дори планетата Меркурий е по-малка. Твърди се, че под повърхността ѝ се крие океан.
Чуйте как звучи спътник на Юпитер (АУДИО)
Космическият кораб „Вояджър 1“ и „Галилео“ са идентифицирали забележителни тектонски структури на Ганимед – вдлъбнатини или, както ги наричат още, бразди. Те пресичат древните тъмни области Галилео и Мариус.
През 2020 г. японски учени показаха, че набраздената система, простираща се на над 7800 километра, образува концентрични кръгове, излизащи от един център. Това потвърждава изложеното по-рано предположение за ударен произход.
Браздите са най-старите структури на повърхността на Ганимед, датиращи отпреди четири милиарда години, и ако е така, те са безценен източник на информация за геоложката история на спътника. Планетологът Наоюки Хирата от университета Кобе (Япония), един от авторите на откриването на гигантската астроблема на Ганимед, е моделирал последствията от удара. Статията му е публикувана в списание Scientific Reports.
Ученият предполага, че материалът, изхвърлен от сблъсъка с астероида, е образувал положителна гравитационна аномалия около центъра на кратера. Това е променило ориентацията на Ганимед, тоест неговата ос на въртене се е изместила.
Ганимед, подобно на много естествени спътници на Слънчевата система, се намира в приливен захват. Това означава, че луната винаги е обърната към Юпитер с една страна, както Луната към Земята.
Хирата забелязал, че центърът на системата от бразди съвпада с дължината на приливната ос. Това според учения свидетелства за преориентация на луната. Освен това ситуацията е подобна на тази, наблюдавана на равнината Спутник (Sputnik Planitia) – най-големия ударен кратер на Плутон, където също се подозира положителна гравитационна аномалия, довела до промяна в ориентацията. Центърът на отрицателна гравитационна аномалия, напротив, би бил към оста на въртене.
Авторът на изследването е изчислил вероятността, с която центърът на системата от бразди е бил разположен там, където е сега, след като е настъпила преориентацията на спътника. Моделът работи най-добре с радиус на астероид от 150 километра и радиус на преходен кратер (преди колапса) от 700 – 800 километра.
Изследователи откриха повече от 1000 нови обекта в Слънчевата система
„Интересувам се от произхода и еволюцията на луните на Юпитер. Мощен удар би имал значително влияние върху ранната история на Ганимед. Термичните и структурните последици от сблъсъка за вътрешността му все още не са проучени“, обяснява Хирата. Планетологът възнамерява да посвети следващата си работа на изучаването на еволюцията на недрата на най-голямата луна в Слънчевата система.
Ганимед е крайната дестинация на мисията JUICE, стартирана от Европейската космическа агенция преди повече от година. Сондата трябва да навлезе в орбитата на спътника през 2034 г. и след шест месеца наблюдения да загине при сблъсък с повърхността му.
