Повърхността на Ганимед е покрита с мистериозна система от бразди. Още през 80-те години учените правят предположение, че това са следи от голяма астроблема (термин, означаващ „звездна рана“; ударна структура). Според изчисленията тя е била оставена от астероид с диаметър приблизително 300 километра. Авторът на ново изследване показва, че сблъсъкът е довел до много по-сериозни последствия.
Още: Странен сигнал може да идва от обречена планета
Още: Живот на Титан? Може би само за едно малко куче
Ганимед е една от Галилеевите луни на Юпитер – най-голямата в Слънчевата система. Дори планетата Меркурий е по-малка. Твърди се, че под повърхността ѝ се крие океан.
Чуйте как звучи спътник на Юпитер (АУДИО)
Космическият кораб „Вояджър 1“ и „Галилео“ са идентифицирали забележителни тектонски структури на Ганимед – вдлъбнатини или, както ги наричат още, бразди. Те пресичат древните тъмни области Галилео и Мариус.
Още: Магнитна буря за сряда, 9 април 2025: Прогноза от САЩ
Още: Никой няма да чуе писъците ви на Марс: Какво очаква хората на Червената планета
През 2020 г. японски учени показаха, че набраздената система, простираща се на над 7800 километра, образува концентрични кръгове, излизащи от един център. Това потвърждава изложеното по-рано предположение за ударен произход.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Магнитна буря за вторник, 8 април 2025: Прогноза от САЩ
Още: Астрономите не могат да повярват: Откриха нова планета в Слънчевата система
Браздите са най-старите структури на повърхността на Ганимед, датиращи отпреди четири милиарда години, и ако е така, те са безценен източник на информация за геоложката история на спътника. Планетологът Наоюки Хирата от университета Кобе (Япония), един от авторите на откриването на гигантската астроблема на Ганимед, е моделирал последствията от удара. Статията му е публикувана в списание Scientific Reports.
Ученият предполага, че материалът, изхвърлен от сблъсъка с астероида, е образувал положителна гравитационна аномалия около центъра на кратера. Това е променило ориентацията на Ганимед, тоест неговата ос на въртене се е изместила.
Ганимед, подобно на много естествени спътници на Слънчевата система, се намира в приливен захват. Това означава, че луната винаги е обърната към Юпитер с една страна, както Луната към Земята.
Още: Магнитни бури през седмицата 7-13 април 2025 г. (ГРАФИКА)
Още: Магнитна буря от 5 бала обхваща Земята в три дни от април: Ето кога са пиковете
Хирата забелязал, че центърът на системата от бразди съвпада с дължината на приливната ос. Това според учения свидетелства за преориентация на луната. Освен това ситуацията е подобна на тази, наблюдавана на равнината Спутник (Sputnik Planitia) – най-големия ударен кратер на Плутон, където също се подозира положителна гравитационна аномалия, довела до промяна в ориентацията. Центърът на отрицателна гравитационна аномалия, напротив, би бил към оста на въртене.
Авторът на изследването е изчислил вероятността, с която центърът на системата от бразди е бил разположен там, където е сега, след като е настъпила преориентацията на спътника. Моделът работи най-добре с радиус на астероид от 150 километра и радиус на преходен кратер (преди колапса) от 700 – 800 километра.
Изследователи откриха повече от 1000 нови обекта в Слънчевата система
„Интересувам се от произхода и еволюцията на луните на Юпитер. Мощен удар би имал значително влияние върху ранната история на Ганимед. Термичните и структурните последици от сблъсъка за вътрешността му все още не са проучени“, обяснява Хирата. Планетологът възнамерява да посвети следващата си работа на изучаването на еволюцията на недрата на най-голямата луна в Слънчевата система.
Ганимед е крайната дестинация на мисията JUICE, стартирана от Европейската космическа агенция преди повече от година. Сондата трябва да навлезе в орбитата на спътника през 2034 г. и след шест месеца наблюдения да загине при сблъсък с повърхността му.
