Нови доказателства сочат, че преди милиарди години звезда може да е преминала много близо до нашата Слънчева система. В резултат хиляди по-малки небесни тела във външната част на Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун били изместени в силно наклонени траектории около Слънцето. Възможно е някои от тях да са били уловени от планетите Юпитер и Сатурн като луни.
Тези изводи са на екип астрофизици от Изследователския център в Юлих, Германия и Лайденския университет в Нидерландия. Те са публикувани в две изследвания в списанията Nature Astronomy и The Astrophysical Journal Letters.
Когато мислим за нашата Слънчева система, обикновено приемаме, че нейният край е най-външната известна планета – Нептун. „Известно е обаче, че няколко хиляди небесни тела се движат отвъд орбитата на Нептун“, обяснява Сузане Пфалцнер, астрофизик в Изследователския център в Юлих.
Преминаваща звезда може да "открадне" Земята от Слънцето
Дори се подозира, че има десетки хиляди обекти с диаметър над 100 километра. „Изненадващо, много от тези така наречени транснептунови обекти се движат по ексцентрични орбити, които са наклонени спрямо общата орбитална равнина на планетите в Слънчевата система.“
Заедно с колегата си Амит Говинд от Юлих и Саймън Портеджис Цварт от Лайденския университет Пфалцнер е използвала повече от 3000 компютърни симулации, за да проучи възможна причина за необичайните орбити: може ли друга звезда да е причинила странните орбити на транснептуновите обекти?
Тримата астрофизици установили, че близко прелитане на друга звезда може да обясни наклонените и ексцентрични орбити на известните транснептунови небесни тела. „Дори орбитите на много далечни обекти могат да бъдат изместени, като тази на планетата джудже Седна в най-отдалечените части на Слънчевата система, която беше открита през 2003 г.
„А също и обекти, които се движат в орбити, почти перпендикулярни на планетарните орбити“, казва Пфалцнер. Подобно прелитане може дори да обясни орбитите на 2008 KV42 и 2011 KT19 – две небесни тела, които се движат в посока, обратна на планетите.
„Най-доброто съвпадение за днешната външна Слънчева система, което открихме с нашите симулации, е звезда, която е малко по-лека от нашето Слънце – около 0,8 слънчеви маси“, обяснява Амит Говинд. „Тази звезда е прелетяла покрай нашето Слънце на разстояние от около 16,5 милиарда километра. Това е около 110 пъти разстоянието между Земята и Слънцето, малко по-малко от четири пъти разстоянието на най-външната планета Нептун.“
Неуловимата Планета Х може да бъде открита само след година
Но най-изненадващото осъзнаване на учените било, че прелитането на извънземна звезда преди милиарди години също може да осигури естествено обяснение за явления, които са по-близо до дома. Пфалцнер и нейните колеги са открили, че в техните симулации някои транснептунови обекти са били хвърлени в нашата Слънчева система – в района на външните планети гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, пише Phys.org.
„Някои от тези обекти може да са били уловени от гигантските планети като луни“, казва Саймън Портеджис Цварт. „Това би обяснило защо външните планети в Слънчевата система имат два различни вида луни.“
За разлика от обикновените луни, които обикалят близо до планетата по кръгови орбити, неправилните луни обикалят около планетата на по-голямо разстояние по наклонени, удължени орбити. Досега нямаше обяснение за този феномен.
„Красотата на този модел се крие в неговата простота – казва Пфалцнер. – Той отговаря на няколко отворени въпроса за нашата слънчева система само с една-единствена причина.“
