През 2020 г. омбудсманът, в качеството си на Национален превантивен механизъм (НПМ), е проверил над 30 места за лишаване от свобода, в които са настанени 3 495 души. НПМ е дирекцията, която осъществява наблюдение върху местата за задържане и лишаване от свобода - затвори, арести, центрове за настаняване от семеен тип за деца и лица, психиатрии, домове за възрастни с увреждания, психични разстройства и деменция, центрове за мигранти и бежанци и др.
Омбудсманът продължи да извършва своя ежегоден мониторинг в затворите, арестите, психиатриите, домовете за деца и възрастни в условията на извънредна епидемична обстановка и пандемия от COVID – 19. Резултатът от проверката и препоръките до отговорните институции, свързани с нарушени права на хората в институциите ще бъдат обявени в края на м. февруари, когато бъде представен и годишния доклад на НПМ.
Сред проверените обекти са Дом за лица с деменция в с. Горско Косово и Дом за лица с деменция в София, Държавна психиатрична болница Бяла, арестите в Стара Загора, Бургас, Кюстендил, Държавна психиатрична болница Церова кория и др.
НПМ проследи изпълнението на предишните си препоръки във връзка с процесите на деинституционализация на домовете за възрастни, материално-битовете условия, медицинската грижа, обезпеченост на кадри в психиатричните болници и в аратите, включително спазването на мерките във връзка с COVID –19.
Броят на жалбите до омбудсмана като НПМ за 2020 г. е 658, като най-голям процент от тях са свързани с жалби от лишени от свобода – 146 (медицинско обслужване, лоши материални условия, храната, смяна на режима и др.). Жалби във връзка с българско гражданство и разрешения за пребиваване – 99, справедлив съдебен процес 83 жалби и др. Проведените консултации по телефона за 2020 от експерти на НПМ са 213.
По-важни препоръки и становища на омбудсмана като НПМ:
Омбудсманът изпрати препоръка до министъра на вътрешните работи за ефективно и бързо разследване на сигналите на полицейско насилие върху протестиращи граждани през м. юли и месец септември 2020 г. В резултат на изпратената препоръка спрямо четирима полицейски служители бяха образувани дисциплинарни производства и наложени дисциплинарни наказания.
През 2020 г. омбудсманът участва в 75-ата сесия на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, както и в Предварителната сесия на Универсалния периодичен преглед по правата на човека.
През 2020 г. омбудсманът изпрати становище относно Проект на Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030 г. и план за действие към нея със срок за представяне на становища - 1 ноември 2020 г., в която препоръча начинът на финансиране да е унифициран за всички здравни заведения за стационарно лечение, като бъде обвързан с качеството на предоставената здравна услуга, привличане на повече специализанти със специалност „Психиатрия“ и „Детска психиатрия“, разкриване на достатъчен брой подходящи социални услуги за деца с психични разстройства, необходимостта от повишаване качеството на живот чрез успешна деинституционализация на болните с психични заболявания и тяхната социализация чрез услуги в общността.
Беше изпратено и становище по Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците, където омбудсманът изрази сериозно притеснение по отношение на разпоредби, с които се въвеждат допълнителни основания за отказ от предоставяне на статут на лице без гражданство. Посочените предложения ще доведат до сериозно затруднение на кандидатите за лица без гражданство и биха създали значителни бариери пред по-голямата част от хората без гражданство в България за достъп до закрила. Предложените промени противоречат на изчерпателния списък на клаузите за изключване в Конвенцията за статута от 1954 г. на лица без гражданство.
В изпратено до НС становище по Закона за убежището и бежанците омбудсманът изрази несъгласие с предложените изменения, които са свързани с ограничаване на правото на пребиваване на чужденец с получена международна закрила до срока на издадените му български лични документи, както и с въведените нови основания за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила, свързани с неподаване на заявление за издаване на нови документи за самоличност по ал. 1 и 2 в случаите и в срока по чл. 63 а, ал. 2 от Закона за българските лични документи. Омбудсманът обърна внимание, че Конвенцията за бежанците от 1951 г. гарантира правото на бежанец да остане на територията на страната, която му е предоставила закрила, като позволява експулсиране само при обстоятелства, свързани със заплаха за националната сигурност или опазване на обществения ред. Правото да останат на територията на страната на лица, на които е предоставена международна закрила, произтича от валидността на техния бежански или хуманитарен статут, а не се ограничава до срока на издадените документи за пребиваване. Основанията за прекратяване или отнемане на международна закрила са изчерпателно изброени в международното и европейското право, като сред тях не фигурира неподновяване в срок на лични документи. Това изчерпателно изброяване се съдържа в Конвенцията за бежанците (чл. 1 C) и в Директива 2013/32/ЕС (чл. 44 и чл. 45).
