Ангажирането на държавата с предоставянето на военна помощ носи политически дивидент на държавата ни и на обществото ни в дългосрочен план. Отказът на държавата – на държавата, а не на частните компании, които препродават оръжие, - да се ангажира с предоставянето на оръжие, раздвоява инвестиционния интерес на западните и високотехнологичните компании в България. Защото това, което се очертава като бъдещо следвоенно уреждане и очертаващата се нова Желязна завеса от Мурманск до Кавказ по границата между Финландия, прибалтийските държави, Беларус, Украйна, Грузия и Турция, то по тази нова Желязна завеса, ние ще имаме определени отговорности.
Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, военен експерт и председател на асоциация „Джордж Маршал – България“. Той определи въпросният отказ като бъдеща липса на въоръжаване и превъоръжаване на всички армии с високотехнологични системи, които в момента се тестват в Украйна.
"Върховите технологии, които се използват в украинската армия в момента, изискват изключителна дисциплинираност и доверие между командири и подчинени, трябва невероятен синхрон – там, където подчинените усетят, че командирът им е некачествен, не може да им осигури успехи и не може да гарантира сигурността им, там има проблеми в екипите. И тези командири биват освобождавани. Ето, например, президентът на Украйна Володимир Зеленски освободи командира на Териториалната отбрана и на негово място назначи боен командир от Сухопътни войски, който да оглави войските, защото единствено той знае как да използва хората така, че да не застрашава техния живот. Именно това доверие трябва да излъчва и българската държава в контекста на бъдещата сигурност на Европа. Именно тук е разделителната линия, по която ще бъде оценяват инвестиционният ефект за развитието на нашата икономика. Ако има недоверие и несигурност, няма да има върхови технологии", заяви още експертът.
На въпрос какво в плана на Путин за войната в Украйна, Налбантов заяви, че замисълът е бил напълно объркан:
“Беше меко казано утилизиран от мъжеството на украинските въоръжени сили за ликвидирането на Украйна като държава и осъществяването на подготвяния от него геноцид към украинския народ“.
Според него украинските въоръжени сили и украинския народ показват една много мощна обществена консолидация срещу агресора. Но благодарение на неуменията на руските военни да воюват в новата война и невероятното майсторство на украинските командири и военни да наложат своят дневен ред във воденето на войната, - а те го наложиха безусловно, - от 140- 150 батальонни бойни групи, които бяха в началото на инвазия и щурмуваха Украйна за нейното окупиране, украинската армия успя да утилизира една трета от тях.
"В момента на източния фронт се намират около 106 батальонни бойни групи, които са с непълен състав - те не са вече небоеспособни да изпълняват настъпателни задачи. Оттук нататък с изключения на едно или две направления, навсякъде по фронтовете руската армия започва да се окопава и да пристъпва към отбранителни бойни действия. Тя загуби своя отбранителен боен потенциал“, смята експертът.
В момента украинската армия използва много интересна тактика, която е наблюдавана по времето на Американо-Виетнамската война, смята експертът:
„Това е тактиката на „тунелите“ - използват се много точните карти на пътната система така че украинските въоръжени сили нанасят ерозиращи поражения върху руската армия, при което на практика сриват нейната боеспособност. В тези действия се включиха и партизаните и от Херсонска област. На тези действия Русия не може да се противопостави по никакъв начин“, допълни Налбантов.
