Порция ориз върви добре на всяка трапеза, независимо дали като гарнитура или основно ястие. Но въпреки че самото приготвяне на ориз е сравнително лесно, проблемът със слепването му и почистването на дъното на тенджерата след това може да бъде истинско главоболие. За щастие има някои методи, които можете да използвате, за да предотвратите както слепването между зърната на ориза, както и полепването му по дъното на съда, в който е сварен. Ето един професионален похват в последователни стъпки за тази цел.
1. Изплаквате ориза под студена течаща вода, за да отстраните нишестето. За целта сипвате ориза в ситна цедка и го плакнете за около минута или докато зърната се навлажнят достатъчно. Причината е, че по принцип оризовите зърна са покрити със слой нишесте, който при недостатъчно намокряне ги прави лепкави. Старателното им промиване помага да се предотврати както залепването за тенджерата, така и слепването помежду им.
2. Добавяте вода. За да сготвите чаша дългозърнест бял ориз, например, наливате чаша и четвърт вода в тенджерата. Ако използвате твърде малко вода, оризът може да загори на дъното и да залепне за съда. Ако оризът е прекалено много, оставяте най-малко около 5 см до ръба на тенджерата така, че врящата вода да не изкипи – останалата част от ориза се вари после, в случай на нужда. За вкус прибавяте щипка сол.
Учени откриха страничен ефект от ориза, за който едва ли предполагате
3. Покривате тенджерата с плътно затварящ се капак, за да задържи парата. Капакът ще остави парата вътре в тенджерата, сварявайки ориза в достатъчно влага - иначе може да загори и да залепне за дъното. Ето защо се постарайте да използвате капак, който прилепва наистина плътно към тенджерата. Варете ориза на минимален котлон, за да не изкипи водата, щом заври.
Съвет: ако капакът е твърде голям за тенджерата, поставете кърпа между тях, за да задържи парата.
4. Избягвайте да разбърквате ориза по време на варенето – мнозина правят това, като си въобразяват, че така не ще залепне. Точно обратното: когато разбъркваме ориза, той допълнително отделя нишесте, което прави зърната лепкави. Макар да е изкушаващо да повдигате капака, за да поглеждате и да разбърквате леко, просто оставете тенджерата на мира, докато приключите с варенето.
Лекар: Хората с това заболяване не трябва да ядат бял ориз
5. Варите на слаб огън 18 до 20 минути. Ако се остави на огъня твърде дълго, все същият риск - оризът може да загори и да залепне за дъното. Дръпнете тенджерата веднага, щом времето изтече. Възможно е след това все още да е останала малко вода - но не се притеснявайте: оризът ще я поеме, докато престоява след варенето.
6. След като дръпнете тенджерата от котлона, оставете ориза да „почине“ десетина минути – през това време тенджерата да стои затворена, а оризът ще абсорбира останалата пара. Оставянето на ориза да престои ще го отлепи от дъното, което ще направи съда по-лесен за изстъргване. Самият ориз също ще бъде по-пухкав и мек.
Когато махате капака на тенджерата, внимавайте да не изгорите лицето си с парата – тя е доста нагорещена. Сетне забождате вилица в ориза и внимателно разбърквате зърната, докато станат много рохкави. Вилицата ще разхлаби долния слой на ориза и ще му придаде по-лека текстура.
7. При сервирането загребвайте ориза от тенджерата с голяма лъжица, за да стигнете дъното. Използвайте пластмасова или дървена лъжица, за да го извадите от тенджерата. Остържете добре дъното, за да не останат дребни зърна.
Съвет: както е лесно да се досетим, много по-лесно е да почистим тенджера без оризови зърна, залепнали по дъното. Затова изваждате целия ориз от нея, преди да се е втвърдил. Ако е прекалено много за конкретното сервиране, просто го премествате в друг съд.
