В началото на пандемията тази хипотеза беше отхвърлена - немислимо е коронавирусът да е могъл да избяга от безопасната лаборатория в Ухан. Ами ако тази кула на достоверността е била построена върху плаващи пясъци? Така започва статията на журналиста от Le Figaro Тристан Вей, изследваща вероятността за лабораторен произход на коронавируса SARS-CoV-2.
След отчета на експертната група от 30 март, 2021 година в първата мисия по установяването на фактите за коронавируса на СЗО в Китай дори д-р Тедрос Гебрейесус, самият ръководител на Световната здравна организация, отказа да изключи версията за лабораторна авария. "Макар групата да стигна до извода, че изпускането на вируса в лабораторията е най-малко вероятната хипотеза, е необходимо по-нататъшно разследване, вероятно допълнителни мисии с участието на специални експерти, която аз съм готов да разгъна", каза тогава Тедрос Гебрейесус.
И обратното - с натрупването на косвени, а не директни доказателства, хипотезата за случайно изпускане на вируса става все по-правдоподобна. В продължение на няколко месеца набираха сила задкулисните научни спорове. Това се материализира в серия отворени писма до СЗО, публикувани в началото на годината от международна група учени (неофициално наречени "Парижка група"), които съдържат призиви към щателно и непредубедено разследване, както и за по-голяма прозрачност от страна на Китай.
В последното отворено писмо, разпространено на 30 април, се привежда методологията на изследването, списък с конкретни въпроси и ключови ресурси, които да спомогнат за разсейването на "застарели сиви зони" по темата. В него подробно е описан списък на възможните сценарии - от заразяване на сътрудник от лабораторно животно, до лошо неутрализирани отпадъци, заразили страничен човек, пише още в статията на френското издание.
"Китай създаде своеобразна крепост, изкуствена стена, която силно дразни Световната здравна организация", казва Жил Деманьоф, един от авторите на писмото и член на независимия изследователски екип Drastic, който разследва произхода на пандемията, използвайки данни със свободен достъп в интернет.
"Не е възможно да се разбере какво скрива тази димна завеса. Може би нищо. Напълно вероятно е, че Китай просто не иска да бъде считана за страната, в която вирусът се е появил. Но липсата на прозрачност подхранва подозренията... най-вече защото в Ухан се намира Институт по вирусология, признат за един от най-важните изследователски центрове в света по коронавирус при прилепите. Именно тук екип от учени, под ръководството на д-р Шъ Дженгли, определиха най-близкия генетично към SARS-CoV-2 вирус под наименованието RaTG13, установявайки го в изпражненията на прилепи от изоставения меден рудник в Юнан през 2013 година", припомня изданието.
"Това нищо не доказва, но може и да означава и че те са работили над този вирус в продължение на няколко години", смята вирусологът Етиен Декроли, водещ научен сътрудник на Националния център за научни изследвания и един от най-влиятелните членове на Парижката група.
От своя страна Шъ Дженгли уверява, че вирусът никога не е бил култивиран и с него не са правени експерименти, както и че образецът е бил напълно унищожен по време на операции по секвениране.
"Това е много странно, тъй като винаги остава малко материал, понеже никога не е необходимо да се използва целия", казва Виржини Куртие, ръководител на група в института "Жак-Моно" в Париж.
Друг странен момент е, че е минало много време преди Шъ Дженгли да потвърди в приложението към списание Nature през ноември 2020 година, че образецът наистина е постъпил от шахтата Дунгуан (провинция Юнан), където шестима работници са се заразили с атипична пневмония през 2012 година (трима от тях са починали). Това събитие е обгърнато от множество неясноти. Тогава китайското правителство не уведомява Световната здравна организация (СЗО). Въпросът - могъл ли е вирусът на прилепите да бъде причина за тяхната болест - остава отворен.
"Ние не можем да изключим хипотезата за това, че например докторант от Уханския институт по вирусология е бил инфектиран при взимането на образец. Ние не казваме, че действително това се е случило - просто молим да ни бъде показано, че това не се е случило", казва Жил Деманьоф.
"Би трябвало да се отиде в тази шахта и да се вземат повече образци, но властите в Китай са забранили достъпа до нея. Журналисти от ВВС са се опитали да стигнат до шахтата, но безуспешно, тъй като пътят е бил системно блокиран заради аварирали камиони", обяснява още авторът на статията.
Възниква друг въпрос: могли ли са учените от Уханския институт да искат да разберат повече за способността на установения в този регион вирус да преодолява междувидовата бариера? Съществуват различни начини да се подтикнат вирусите към по-бърза еволюция в лаборатория. Известно е, че Уханският институт е изпълнявал т.нар. изследвания по "засилване на функцията", модифицирайки генома, за да се изучи как това влияе на способността на вируса да инфектира клетки на различни видове. В САЩ такива изследвания с сметнати за прекалено опасни и върху методите е наложен национален мораториум през 2014 година, който е отменен през 2017-та, припомня авторът на публикацията.
След публикуването на генома на SARS-CoV-2, Етиен Декроли подчертава присъствието в шипа на вируса на такава последователност, която го прави особено подходящ за заразяване на човек... Това предизвиква въпроси в научното общество, тъй като характеристиките му напомнят резултатите на някои лабораторни експерименти, пише Le Figaro.
"Но това също може да бъде резултат от естествена рекомбинация между няколко родствени вируса вътре в един и същ промеждутъчен стопанин", пояснява ученият.
В дадения контекст не бива да се изключва хипотезата за заразяване през ферми (различни животни). "Проблемът е в това, че не е възможно да се разбере, ако ние не разполагаме с първичните вируси,", продължава Декроли. Но според китайските власти от 80 хил. образци, взети в края на 2019 година и в началото на 2020 година в Китай от диви животни, едър рогат добитък и птици, в нито един от тях не са установени последователности, близки до Sars-CoV-2. Разбира се, това не означава, че произходът на вируса не е съвсем естествен, но и не изключва лабораторни изследвания, казва още Етиен Декроли.
"Необходимо е да се разбере, че при възникването на епидемията вирусът изглеждаше като нещо напълно неизвестно, което де факто дискредитира хипотезата за лабораторна авария, защото нищо не започва от нулата. Ситуацията е малко по-различна, когато имате всички изходни данни. Тогава подобна хипотеза вече не е толкова неочаквана", казва Виржини Куртие.
Тъй като китайските власти премахнаха от интернет базата на Института по вирусология в Ухан е трудно да се каже над какво конкретно са работили учените. По ирония на съдбата тези сайтове са били създадени отчасти и за съхранение на справочни геномни банки в случаи на пандемия. По думите на Шъ Дженгли след началото на пандемията данните са били извлечени заради кибератаки. Учените от групата Drastic уверяват, че базата данни за коронавируса на прилепите е недостъпна от септември 2019 година, три месеца преди официалното начало на епидемията.
Интересен факт е, че лаборатория P4 на института е създадена по френски модел и след договор между Франция и Китай, но реално френското участие спира още преди 10 години, след като китайската страна едностранно нарушава договора с изпълнението на строежа на P4, възлагайки го де факто на китайски компании. Лаборатория P4 има най-високото ниво на биосигурност и тази в Ухан е първата такава в Китай.
Още: Истина или лъжа: Китайската комунистическа партия е създала и е виновна за коронавируса
