Според изследвания, публикувани в неделя в списанието Nature Medicine, хроничният стрес "се отразява на имунната система чрез увеличаване на броя на белите кръвни клетки и изостря възпалението на атеросклеротичната плака", се казва в резюме на научната статия.
Още: Тези два симптома в устата издават висок холестерол
Още: Лекар: Всички го пием, но това хапче е отрова за черния дроб
Белите кръвни клетки играят важна роля в борбата срещу инфекциите. "Но, когато имате прекалено много от тях или те са на грешното място, могат да бъдат вредни", казва Матиас Нахрендорф (Matthias Nahrendorf) от Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School) в Бостън, един от съавторите на проучването.
Плаката е прогресивно натрупване на отлагания, особено мазнини, по стените на артериите, които в крайна сметка се втвърдяват и се свиват. Когато плаката се откъсва или отделя, е вероятно да се образуват съсиреци, които могат да доведат до инфаркт или инсулт.
Учените изследвали 29 лекари интернисти, работещи в интензивното отделение, като ги подлагали на кръвни проби по време на работа, но и когато били в отпуск. Те трябвало да попълнят и въпросници за равнището на възприемане на стреса.
Още: Каква е разликата между грип и вирусна инфекция
Още: 12 ефективни домашни средства, които мигновено ще облекчат болката в стомаха
Като сравнили пробите, учените успели да покажат, че стресът активира клетки в костния мозък, които причиняват свръхпроизводство на бели кръвни клетки. Излишъкът от клетките създал тенденция те да се натрупват заедно на вътрешната стена на артериите, което изострило възпалението на атеросклеротична плака и довело до образуването на съсиреци.
В друго изследване, публикувано преди няколко дни в mBio, списанието на Американското общество за микробиология, други изследователи оценяват ролята на бактериите в отслабването на атеросклеротичните плаки.
Още: 13 храни, които ще ви спасят от зимните болести: Открийте богатството на цинка
Според Дейвид Девис от нюйоркския университет "Бингхемптън" стресът отделя хормони, които атакуват като леплив филм вътрешността на артериите. Този леплив слой или "биофилм" аглутинира бактериите. Когато те получат молекулярен сигнал, те се освобождават чрез отделяне на ензими, които могат да дестабилизират атеросклеротичната плака.
За да достигнат до тези заключения, изследователите култивирали различни видове бактерии, които подложили на въздействието на норепинефрин – стресов хормон. Най-малко една от тях - Pseudomonas Aeruginosa – е била способна да разтвори биофилма.
Според изследователя, регулирането на тази бактерия в артериалната плака може да бъде "толкова важно, колкото това на холестерола".
Още: Здравен съвет за деня, 22 декември: Лекар: Спрете да ги ядете, тези храни влошават настроението
Още: Лекар: Картофи как влияят на кръвната захар и могат ли да се ядат при диабет
Холестеролът е един от рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Други рискове са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, затлъстяването, диабетът или генетичното предразположение.
Според френско изследване, публикувано миналата година, хората, които се оплакват от ефекта на стреса върху здравето си е два пъти по-вероятно да получат сърдечен удар, отколкото тези, които не се обявяват за стресирани.
