Нов доклад за маймунска едра шарка повишава нивото на загриженост, че вирусът може да зарази други хора чрез телесните течности на пациентите. Изследователи в Испания са открили високо вирусно натоварване в слюнката, спермата, урината и други проби, идващи от потвърдени пациенти с маймунска едра шарка.
Екип от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal) отбелязва, че маймунската едра шарка е най-новата зоонозна болест (преминаваща от животни към хора), която се разпространява по света. През последните шест месеца в света са регистрирани повече от 9000 случая на маймунска едра шарка.
Авторите на изследването казват, че първите случаи във Великобритания, Португалия и Испания са открити главно сред мъже, които правят секс с други мъже. В САЩ досега са потвърдени над 1400 случая.
Досега изследователите твърдят, че основният начин, по който се разпространява вирусът, е чрез пряк контакт с лезиите по кожата на заразен пациент. Контактът със замърсени от тези лезии повърхности също може да доведе до разпространение на вируса. Не е ясно обаче дали маймунската едра шарка може да се предава от човек на човек чрез телесни течности като кръв и сперма.
В новото проучване са изследвани различни биологични проби от 12 пациенти с потвърден случай на маймунска едра шарка. В момента на диагностицирането им лекарите са открили високи вирусни ДНК натоварвания в кожните лезии на всеки пациент.
Изследователите откриват, че всички 12 пациенти имат вирусна ДНК и в слюнката си, като при някои от пациентите е налице много висок вирусен товар. Преди това проучване само едно изследване е открило вируса в слюнката на един пациент с маймунска едра шарка.
Екипът открива вирусна ДНК и в ректални (11 от 12 пациенти), назални (10 от 12 пациенти), спермални (7 от 9 пациенти) и фекални (8 от 12 пациенти) проби от групата на пациентите с маймунска едра шарка.
"Няколко предишни проучвания вече бяха показали случайно наличие на вирусна ДНК в някои проби и при някои пациенти, но тук показваме, че вирусната ДНК често присъства в различни биологични течности, особено в слюнката, по време на острата фаза на заболяването и до 16 дни след появата на симптомите при един пациент", обяснява в съобщение за медиите Аида Пейро, изследовател от ISGlobal и първи автор на проучването.
Въпреки че екипът открива вируса на маймунската едра шарка в по-голямата част от тези течни проби, изследователите казват, че това не означава непременно, че той е заразен. На следващия етап от своето изследване изследователите планират да изолират инфекциозни вирусни частици от тези проби. Те обаче добавят, че високото вирусно натоварване както в слюнката, така и в спермата предполага, че вирусът е инфекциозен. Това съвпада с предишни доклади, които предупреждават да не се целуват и правят секс с болни от маймунска едра шарка.
"Резултатите от нашето изследване допринасят за по-доброто разбиране на механизмите и динамиката на предаване на вируса, както и за възможната роля на сексуалното предаване", заключава ръководителят на екипа Микел Мартинес.
Изследването е публикувано в списание Eurosurveillance.
