Японски молекулярни биолози откриха, че стимулацията на изработката на грелин – един от хормоните на глада, забавя стареенето на тялото, мозъка и съдовете при мишки, които приемат рикусинто – популярно японско средство срещу болки в стомаха, става ясно от статия, публикувана в сп. Molecular Psychiatry.
Експерименти, проведени на червеи, мишки и редица други животни, още през 60-те години на миналия век показали, че снижението на калориите в диетата съществено удължава живота на тези същества. За последвалите десетилетия биолозите изолирали десетки гени и хормони, потенциално задействани в този феномен, но не успели да използват нито един от тях за удължаване на човешкия живот или на въпросните животни.
В последните години, както разказва Акио Инуи (Akio Inui) от университета на Кагошима (Япония) вниманието на учените започнали да привличат два от тях – хормонът грелин, асоцииран с усещането за глад и засищане, и генът SIRT1, свързан с това вещество и реагиращ на стрес.
Както показали предишните експерименти, вграждането на допълнителни копия на SIRT1 в генома на мишките съществено удължило техния живот и забавило стареенето на мозъка, но учените не успели да постигнат този ефект, използвайки самия грелин. В най-добрия случай те успявали да извършат обратното – изкуствено да състарят мишките, блокирайки синтеза на грелин.
Сравнително скоро Инуи и колегите му открили, че събирането на молекули грелин в организма може да се стимулира с помощта на народното японско средство рикусинто, изготвяно от корени на растението Atractylodes lancea. В него се съдържа веществото атрактилодин, което стимулира нервните клетки в стомаха да произвеждат молекули грелин.
Изследователите решили да проверят как редовният прием на рикусинто и атрактилодин може да влияе на продължителността на живота. За тази цел те отгледали няколко мишки, в чийто геном присъствали мутации, ускоряващи процеса на стареене, и проверили може ли традиционното средство да забави тяхното стареене, както и да удължи живота на гризачите от контролната група.
Повечето такива мишки умират на втория-третия живот поради дегенерация на всички тъкани на тялото, но приемът на рикусинто значително забавил този процес, като удължил живота им средно с 10-20 дни за единия набор от гени, и със 100-200 дни за другата "версия" на ускореното стареене.
Аналогична картина се наблюдавала и сред гризачите от контролната група, чиято средна продължителност на живота била увеличена с около 40%. Причината била благодарение на това, че приемът на рикусинто или на активното му вещество повишил активността на SIRT1 с около 20-40%.
Учените подчертават, че засега такива резултати са постигнати само в опити с гризачи, затова не препоръчват да се закупува рикусинто в промишлени количества. Както често се случва, резултатите от подобни експерименти невинаги потвърждават в клинични изследвания върху доброволци или в опити на маймуни, затова първо трябва да се изчака такива да бъдат извършени, преди човек да се опита да удължи живота си с настойка от Atractylodes lancea.
