Странна, анормална активност на невроните, която спонтанно възниква в определена област на мозъка, подчинява цялото тяло за около пет до шест минути и след това напълно изчезва.
Толкова продължава епилептичният припадък: човек губи съзнание, пада, тялото му се огъва, за кратко спира да диша и след това мускулите му започват да потрепват. Тогава съзнанието се връща заедно с чувство на силна умора. Но има и така наречените некласифицирани припадъци. Това може да бъде, например, ритмично потрепване на очите, докато съзнанието се затъмнява, но не се губи напълно.
За първи път епилепсията е описана в трагедията на Еврипид "Лудостта на Херакъл". Плутарх пък описва припадъците на Юлий Цезар. От епилепсия са страдали Александър Велики, Ханибал, Калигула, Сократ, Наполеон, Петър I, Иван Грозни и много други известни личности.
Епилепсията е едно от най-загадъчните заболявания на мозъка. Обикновено има наследствена предразположеност, а по последни данни съществуват около 500 гени, които са свързани с мутация, която може да доведе до отключване на това заболяване.
„Как възниква епилепсията? Изведнъж в някаква част на мозъка се появяват 5% много активни клетки, които принуждават човек да прави това, което те искат от него. Има идиопатична епилепсия, причините за която не знаем, има симптоматична – когато знаем точно къде е огнището, а има и генетична, която също е доста добре позната на лекарите", обяснява неврологът и рехабилитатор Игор Малцев пред Радио Спутник.
Клиничните прояви на идиопатичната епилепсия обикновено започват в детска възраст. Но структурни промени в мозъка почти не се наблюдават – той се развива по същия начин, както при другите хора. Единственото нещо, което прави мозъка на такова дете различен, е високата активност на невроните. Но това по никакъв начин не засяга мисловните му способности. „Всичко това обаче може да се промени с времето“, предупреждава д-р Малцев.
"Кое й е лошото на епилепсията? Това, че честотата на припадъците води до деменция. Но съвременното медикаментозно лечение е ефективно в 70-80% от случаите", казва още Малцев. Обикновено обаче пациентите, приемащи лекарства, се връщат към нормален живот - броят на припадъците рязко спада, а след това те могат да спрат напълно и да не се появяват в продължение на много години.
