Европейските лидери трябва да мислят за националната сигурност, а не за климата - Владимир Путин и Си Цзинпин никога няма да седнат да слушат Грета Тунберг.
На конференцията за климата в Глазгоу през ноември миналата година близо 200 държави "обещаха" бързо да се откажат от изкопаемите горива, особено от въглищата. Забележително е, че две големи държави не го направиха.
Китай беше предпазлив, а Русия беше недвусмислено ясна. Москва заяви, че няма намерение да намалява производството си на изкопаеми горива през следващите десетилетия. Като втори по големина производител на газ и трети по големина производител на петрол в света, който отговаря за 10% от световните доставки, Кремъл добре е преценил ползите.
Междувременно Пекин агресивно и решително преследва плановете си за изграждане на 43 нови електроцентрали на въглища и 18 доменни пещи. Обещавайки на "зелените" привърженици да стане въглеродно неутрален до 2060 г., Китай увеличава добива на въглища във Вътрешна Монголия до близо 100 милиона тона. На Запад не се съобщава много за това, но въглеродните емисии на Китай нарастват с 15% годишно и вече надхвърлят общите емисии на всички развити страни в света.
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ: Вучич: Ще бъде катастрофа, ако България спре транзита на руски газ
Миналия месец Москва и Пекин се договориха за партньорство в областта на енергетиката. Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Цзинпин потвърдиха споразумението за доставка на 10 милиарда кубически метра газ годишно за КНР чрез нов газопровод. Това ще помогне на Китай да осигури енергийните си доставки и ще направи Европа по-малко важен клиент за Москва.
Подобен подход е в противоречие с розовия мироглед на президента Джо Байдън. За да угоди на зелените активисти, той се отказа от енергийната независимост, като спря сондажите за нефт и газ в обществените земи и отмени разрешението за строителството на тръбопровода "Кейстоун", по който щеше да се пренася нефт от Канада до САЩ.
"Зелената левица" успя да завладее и европейското политическо ръководство. Те продължават да извеждат от експлоатация въглищни и ядрени електроцентрали, а сега освен това обявиха биомасата, която представлява почти 60% от цялата възобновяема енергия в ЕС, за екологично вредна. Заради тази политика Брюксел се оказва още по-зависим от Москва. През последните пет години вносът на руски газ се е увеличил с 40% и представлява 41% от общите доставки за Европа.
Отношенията на Русия със Запада се влошават вече 30 години, тъй като Москва твърди, че разширяването на НАТО нарушава споразумението от 1990 г. Напрежението достигна своя връх през 2008 г. заради събитията в Грузия. Шест години по-късно това се случи заради Крим. И дори когато НАТО започна да оборудва и обучава украинските въоръжени сили преди приемането на Украйна в Алианса, Брюксел не се стремеше да намали зависимостта си от руския газ.
Преди четири години президентът Тръмп се подигра на Европа заради нейното самодоволство. Под бурния хор на всеобщо осъждане той заяви, че страните от НАТО харчат твърде малко за своята отбрана. Но Тръмп беше прав. Дори сега само една трета от членовете на НАТО отделят договорените 2% от националния БВП за отбрана.
Тръмп беше прав и когато нарече Германия "заложник на Русия". Германският канцлер Ангела Меркел му опонира, заявявайки, че "по-добре от американския президент може да прецени зависимостта на страната си". Но тази зависимост е толкова голяма, че Берлин първоначално упорито отказваше да се съгласи да спре проекта "Северен поток-2" или да изключи руските банки от системата за парични преводи SWIFT.
ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ: Олаф Шолц: Германия спира проекта „Северен поток 2“
Повтаряйки думите на бившия си канцлер, германският министър на финансите Кристиан Линднер предупреди, че ако ЕС предприеме подобна стъпка, "ще има огромен риск Германия да спре да получава газ и суровини“.
Сега Германия заявява, че ще изразходва повече от 2% от БВП за отбрана и изгражда стратегически газови резерви. Е и, доставките спряха ли?
Свръхвлиянието на Русия създава погрешна представа за реалността. А в действителност икономиката на страната е само малко по-голяма от тази на Австралия. Военният ѝ бюджет като дял от БВП е два пъти по-голям. Но това вече не е Съветският съюз. Силата на Русия не се дължи на размера на нейната икономика, на мощта на военното ѝ оборудване или на мощта на нейните войски. Обяснението се крие в нерешителността, некомпетентността и наивността на нейните врагове. Времето ще покаже доколко ефективни са последните антируски санкции и как Москва ще реагира на тях.
Предпочитанието на ръководството на ЕС към политиката в областта на климата пред въпросите на националната сигурност буди недоумение и поражда въпроси относно неговата разумност. Европейската Зелена сделка, която има за цел да намали неравенството чрез промени в икономическите аспекти на енергетиката, строителството, селското стопанство и данъчното облагане и да създаде стимули за "декарбонизация", изглежда е разработена от руснаци и китайци. Или е така, или е оформена от фантазьори.
Ръководството на Европейския съюз обаче изглежда живее в същия илюзорен свят, в който се е настанил специалният представител на САЩ по въпросите на климата Джон Кери. Докато Москва безсрамно заявява, че няма намерение да намалява производството на изкопаеми горива, Кери в интервю за Би Би Си изрази надежда, че когато руската операция в Украйна приключи, "президентът Путин ще ни помогне да се придържаме към курса за защита на климата".
Едно нещо е сигурно. Путин и Си не приемат заповеди от Грета Тунберг. Те са реалисти и не се ръководят от надежди. Разбира се, те са опасни и склонни към свръхреакция. Но те са целеустремени хора.
Западът е по-склонен към практически действия, отколкото към символи и украса по витрините. Членовете на Конгреса на САЩ например развяват украински знамена по време на заседанията си. Това прилича на безсилие и на скандирането на лозунга "Аз съм Шарли" след клането в парижката редакция. Това едва ли ще възпре Китай да се насочи към Тайван. Пекин има втората по големина икономика в света и най-голямата армия. Той доминира в ООН и възнамерява да установи своя световна хегемония. Добре известното вече безсилие на Байдън и нерешителността на Запада само го окуражават.
Западът твърде дълго залага на надеждата. Така заблудените, наивните и самодоволните хора бягат от реалността. Но това е опасно убежище, защото в него западните лидери не са отговорни пред никого, а вярващите в надеждата са неподготвени. Реалността неминуемо ще вземе връх. Но какво да кажем за рационалното мислене?
-------------------------------------------------
Анализът е на Морис Нюман, „The Spectator“. Превод БГНЕС
