Серия от предложения, засягащи образованието у нас, бяха разгледани на общо заседание на две парламентарни комисии днес (9 ноември).
Комисията по образованието и науката и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации разгледаха предложенията за промени в образователната система внесени от Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, подкрепени с хиляди подписи от цялата страна.
НПО-то е внесло 14 предложения, свързани с превенция на насилието в детски градини и училища, като главното предложение е да се въведе мандатност на директорите на училища и детски градини.
По тази точка на заседанието днес се разразиха сериозни дебати, като множество граждани защитиха идеята с думите, че към момента директорите са слабо мотивирани за подобряване на образователната среда, като според тях именно мандатността е начинът да бъде решен този проблем.
"Първото искане в нашите предложения е директорите на детските градини, яслите и училищата да имат мандати. Така ще имат стимул да се доказват постоянно, когато не са сигурни, че щом са се добрали до този пост, ще го заемат доживот. Трябва да избягаме от този модел", заяви Васил Николов от инициативния комитет.
По негови думи към момента гражданите предлагат мандатът да е 4-5 години, но това подлежи на обсъждане.
Според него най-голямото притеснение в момента е начинът на избор на директорите. "В момента един конкурс за директор не е мерене на компетентност, а мерене на връзки. Тези хора стоят с години там, тук проблемът е, че няма и контрол, те всъщност се самоконтролират. Контролните органи гледат да замазват, да покриват, да не влизат в конфликти с директорите. Това е едно от исканията - да има независима комисия за контрол, страничен орган. Работи се по този въпрос, доста е напреднал", заяви Николов.
Страстите по тази тема обаче бяха бързо охладени, тъй като думата взе зам.-министърът на образованието Таня Михайлова. Тя веднага отговори, че мандатност за директорите на училища и детски градини няма да се въвежда.
Тя обаче обеща, че директорите ще бъдат по-строго контролирани, като това ще започне от следващата година. "Директорите, които имат ниски резултати на проверките, ще бъдат сменяни", уточни зам.-министърът.
На днешното общо заседание на двете парламентарни комисии бяха разгледани и останалите предложения на инициативния комитет. Сред тях е и монтиране на камери за видеонаблюдение в училища и детски градини, за да се спре агресията над деца. Христина Колева от Инициатива за качествена и иновативна образователна система даде пример със собственото си дете, което е било малтретирано, когато е било на две години. Майката заяви, че това е дало отражение върху социалните контакти на детето - станало е по-агресивно, като дори посещения при психолог не са помогнали. "Държавата трябва да контролира детските градини, дори частните", каза още тя.
Според просветното министерство по тази тема обаче трябва да се вземат предвид разпоредбите на конституцията.
От инициативния комитет искат психолози и логопеди във всяко училище, а от просветното министерство обявиха, че в бюджета за следващата година има 8 млн. лв. повече за психолози.
Друго предложение е в детските градини да се ограничи ползването на телевизия и интернет. Родителите настояват и за промяна на целия адаптационен модел при първоначалното постъпване и при смяната на ясла, градина или училище, както и да се разреши на родители при желание и възможност да подпомагат в ежедневните дейности от чисто битов характер яслите, детските градини и училищата.
