Министерството на образованието и науката (МОН) даде отговор какво точно ще възпитава у учениците бъдещият предмет „Добродетели и религии“. Идеята за въвеждане на такъв час като задължителен вече предизвиква полярни реакции, налице са и сигнали от родители и граждани. Институцията на омбудсмана (бел.ред. - към момента няма действащ омбудсман) дори изпрати писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев с настояване да бъде предоставена изчерпателна публична информация по темата.
Междувременно Вълчев отговори писмено на парламентарен въпрос, зададен му от депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова: кои са добродетелите и ценностите, които МОН признава и възнамерява да включи в учебната програма по този предмет?
Министърът вижда в предмета „Добродетели и религии“ възможност за „допълване на усилията за изграждане на нравствени, социално отговорни и културно осъзнати личности“.
Кои добродетели и ценности ще се изучават?
„Съвременното образование изисква не само предаване на знания и умения, но и целенасочено формиране на личностни качества, етична чувствителност и отговорно социално поведение. В отговор на тази потребност предметът добродетели и религии е замислен като средства за възпитаване на универсални човешки ценности и за насърчаване на социално-емоционалното развитие на учениците. Същевременно той цели повишаване на културната и религиозната грамотност, както и подпомагане на процеса на изграждане на идентичност, толерантност и гражданско съзнание“, отговаря министърът на образованието.
Още: МОН разчита на съвестта на служителите си, за да не изтичат отговори на матурите онлайн
Снимка: Красимир Вълчев, БГНЕС
Темите, които ще бъдат включени в обучението, ще обхващат въпроси, свързани с човешките взаимоотношения. МОН поставя акцент върху ключовите добродетели и ценности:
- Честност и справедливост като основа за доверие и съжителство;
- Уважение към различията между хората;
- Прошка, съпричастност и милосърдие като прояви на емоционална интелигентност;
- Толерантност и диалогичност за мирна и приобщаваща училищна среда;
- Отговорност към себе си, другите и околната среда.
Още: МОН се похвали с 2780 лв. минимална заплата в университетите
Как ще се осъществява обучението?
Методиката на преподаване ще бъде съобразена с възрастовите и психоемоционалните особености на учениците, казва министърът. Обучението ще се реализира чрез интерактивни методи като дискусии, ролеви игри, решаване на казуси, творчески задачи, работа с текстове и образи, анализ на притчи и приказки, както и чрез насърчаване на самооценка и лична рефлексия.
Още: Кой ще победи: Училището или телефоните? Отговорът от просветния министър
Очакваните ползи
Ползите, които от МОН очакват при включване на предмета в учебната програма, са:
- Намаляване на проявите на агресия, език на омразата и дискриминация;
- Засилване на чувството за справедливост, солидарност и мирно съжителство;
- Изграждане на устойчиви морални нагласи и чувствителност към обществени предизвикателства;
- Стимулиране на междукултурен и международен диалог.
МОН ще продължи диалога с екпертната, професионалната и родителската общност. На 24 април ще се проведе кръгла маса с участието на заинтересованите страни за обсъждане и конкретизиране на учебната концепция и методическите подходи.
„Убедени сме, че добродетели и религии е предмет, който ще отговаря на съвременните потребности на образованието и обществото и ще подкрепя мисията на българското училище – да изгражда знаещи, мислещи и добродетелни малди хора“, пише Красимир Вълчев.
Още: Стипендии за бъдещи студенти с математика и природни науки: Ново предложение
