Колекционирането е страст, а както е известно, всяка страст, изисква финансови разходи. Разликата във видовете колекциониране се състои само в това колко големи или малки суми трябва да похарчи колекционерът, за да задоволи въпросната си страст. И в този списък едно от най-високите места по престиж, авторитет и вглъбеност заема колекционирането на ретро-автомобили. По простата причина, че те съвсем не са евтино удоволствие.
Всъщност, това понятие: „ретро-автомобили“, е доста размито. Ясно е, че много старите автомобили автоматично попадат във въпросната категория - едва ли някой би спорил, че всяка кола, произведена преди Втората световна война, е „ретро“. Но дори и според този хронологичен критерий няма ясна рамка - до коя година на производство автомобилът се счита за „ретро", а кога става „почти нов“.
Съществува негласно правило, според което един автомобил трябва да е произведен преди поне 40 години, за да носи гордата титла „ретро“. Това правило обаче не винаги важи. Като ретро-автомобил може да бъде дефиниран и модел, пуснат по-късно, но за това трябва да е представител на рядка серия. Без колебание дори автомобили, произведени през 70-те години на миналия век, се включват в категорията на ретро-колите, но при условие, че първоначално е произведен ограничен брой от тях, приблизително не повече от 20-25 хиляди бройки.
Коя е най старата кола в света?
Мечтата на всеки колекционер е да попадне на модел, който от самото начало наброява не повече от няколкостотин екземпляра. В историята на световната автомобилна индустрия има и модели, произведени в количества от няколко десетки бройки (главно по поръчка на различни правителства), но само много, много богати колекционери търсят такива автомобили
Освен това, съществуват особен вид ретро-коли, които се наричат „римейк“. Привържениците на старите традиции не признават такива автомобили за „ретро“, тъй като те са или ремонтирани с помощта на съвременни материали и технологии, или са изцяло създадени от нулата, използвайки съществуващи чертежи и снимки. Консервативните колекционери признават за ретро-автомобили само наистина стари и редки коли, които са претърпели минимална модернизация или са я избягнали напълно.
През последните години обаче „римейките“ стават все по-популярни. Ретро-оригиналите са толкова редки, че цените им са астрономични за хора със средни и даже над средните доходи. Поради това повечето любители на ретро-автомобили често остават разочаровани поради елементарната финансова невъзможност да задоволят своята страст.
Следователно за тях най-приемливи остават два варианта. Първият е да възстановят кола и да я върнат в работно състояние. Това е най-популярната опция, тъй като е много по-евтина от традиционната - основната инвестиция тук е в изразходваните усилия и време.
Вторият вариант е по-скъп, но често се избира от истински ентусиасти, които имат професионално разбиране за конструкцията на автомобила и са в състояние да сглобят ретро-автомобил от нулата. Интересът на такъв човек е не само да бъде въвлечен в някаква част от историята, но и заради възможността да се почувства като истински автомобилен конструктор и инженер.
Ретро автомобили зарадваха любителите на колите в София (СНИМКИ)
Междинен слой са колекционерите, които не са достатъчно богати, за да харчат милиони долари, но имат достатъчно финансови възможности да купуват такива „стари-нови“ коли от хора с технически способности, превърнали това в своя професия.
Що се отнася до цените на ретро-автомобилите, тук, както при всички колекции, всеки случай е предмет на отделна оценка. Разбира се, колкото по-стара е колата и колкото повече „оригинални“ части има в нея, толкова по-скъпа ще бъде. Във всеки случай обаче се оценява цял набор от фактори - възраст, степен на запазеност, работно състояние на автомобила като средство за придвижване, популярност на конкретния модел, брой на оцелелите подобни коли, цена на ремонта и реставрационните работи и т. н. Нерядко истинската страст плюс предприемаческите способности и сръчните ръце правят това хоби достъпно за хора и без банкови сметки с милиони долари.
