Често по време на празнуването на Великден, увлечени от радостта на празника, немалко хора забравят неговия духовен смисъл и го превръщат едва ли не в кулинарен фестивал. Това, разбира се, е грубо изопачаване на значението на този светъл ден. Но, слава Богу, достатъчно е да не се увличаме в излишества, да спазваме благопристойност в поведението и в мислите си, да се отнасяме с обич и уважение към своите ближни – така и с хората около нас ще бъдем в братски християнски отношения, и споделената трапеза с тях ще е символ на нашето общение в Христа, без да я превръщаме в кулинарна изложба.
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
Като спазим този разумен баланс между духовно и материално на празника, вече може и да се вгледаме по-внимателно в самата великденска трапеза; и да не забравяме, че ястията на нея не са регламентирани от изрични църковни канони, а са следствие предимно от национални особености и традиции в отделните православни държави.
Какво е характерно за българската великденска трапеза? След продължителните и строги великденски пости е разбираемо и логично да се постараем тя да бъде хранително богата и естетически красива. Традиционните ястия, които присъстват, са великденските боядисани яйца, зелена салата, агнешко (в някои краища – кокошка; агнешкото месо се смята по-подходящо за Гергьовден), великденски курабийки и сладкиши, козунакът.
Както е известно, червените яйца са символ на Христовата кръв и на Неговото възкресение – затова боядисаните в този цвят яйца се ползват с най-голяма почит и уважение, а първото от тях се оставя при иконостаса до следващия Великден.
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
Салатата за трапезата на Великден е в съответствие със сезона – зелен лук, маруля, репички. Напоследък, с постоянното наличие на оранжерийни краставици и домати по пазарите и в магазините, тези зеленчуци също понякога се включват във великденската салата - макар тяхното присъствие да предизвиква възражения от страна на по-строгите пазители на традицията. Но, ако се абстрахираме от подобни прекалено стриктни изисквания за някакъв великденски „регламент“, може определено да се съгласим, че от чисто кулинарна гледна точка „пластмасовите“ оранжерийни вносни зеленчуци не допринасят за обогатяването на националния ни вкус – дори напротив. Но, както се казва, това наистина е въпрос на вкус.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Обилната зеленина на великденската салата се декорира цветово най-удачно с червенината на репичките, бялото и жълтото на разрязаните на две или на четири варени яйца – получава се една истински естетична картина.
Възприето е основното ястие на Великден да е агнешко. По този въпрос обаче не всички са съгласни – на някои места това е цяла печена кокошка. Но, пак повтаряме, въпросът опира до регионални традиции, а не до строги църковни правила. Там, където на Великден се яде кокошка, агнешкото се отлага за Гергьовден – деня на овчарите и пастирите.
В по-далечното минало козунакът не е бил познат в България – където се появява едва в началото на 20-ти век в качеството си на луксозен „сладък хляб“. Преди него типичния обреден великденски хляб бил селският колак, наричан още „кравай“ или „пармак“ - обикновено наистина бил във формата на голям кравай, а сегашните му по-дребни наследници - „кравайчетата“, може да се купят всеки ден по улични павилиони и импровизирани сергии.
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
След появата обаче на козунака откъм съседна Румъния той постепенно и категорично се налага като един от задължителните символи на великденската трапеза. Тази символика споделят с козунака великденските яйца, чието разноцветие допълнително ще оживи и разнообрази цветовата гама на масата, около която празнуваме най-светлия християнски празник!
