Проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен, но трябва да се спазят някои условия - инвестиционният разход да е не повече от 10,5 млрд. евро, съотношението на привлечения към собствения капитал 70:30 и лихвата до 4,5% . Това потвърди публикуваният днес (3 януари) междинен доклад на Българската академия на науките (БАН).
Още: На дъното в ЕС сме по енергийна независимост
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
"При така възприетия размер на инвестицията (10.5 млрд. евро с ескалация), максимални оперативни разходи, съотношение дълг/собствен капитал и параметри 93 на кредита, проектът е финансово жизнеспособен при средни и високи цени на вътрешен пазар и при ниски и високи цени на регионален пазар. Най-висока възвръщаемост както общо за проекта, така и за инвеститора в лицето на държавата, се постига при по-високите ценови нива на вътрешен и регионален пазар", пише в документа.
Окончателният доклад за развитието на енергетиката до 2030 година беше представен в резюме в края на ноември миналата година от БАН в присъствието на ресорния министър Теменужка Петкова, представители на БЕХ и енергийни специалисти. Тогава също беше обявено, че в документа се казва, че проектът „Белене” е жизнеспособен при определени икономически условия - ако за него бъдат похарчени над 10,5 млрд. евро и ако има по-малко от 70% частно участие.
До публикуването на доклада обаче се стигна, след като през декември сайтът "Биволъ" обяви, че междинният доклад на БАН, изпратен до поръчителя БЕХ през септември, "разиграва" 90 различни сценария за проекта и нито един от тях не показва жизнеспособност на проекта." Според сайта обаче потребители под имената beh и MEET (предишно име на Министерството на енергетиката - бел. ред.) нанасят редакции на доклада. В резултат на това изводите от междинния доклад, според публикацията, че проектът няма начин да има икономическа или финансова целесъобразност, стават с положителен резултат. Това обаче нямаше как да се установи до днес - без сравнение на двата текста.
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Според информация, с която разполага Actualno.com обаче, корекцията е наложена, защото първоначално от БЕХ подават неточни данни, които са използвани при основата за пресмятане на моделите. Информацията сочи, че от БЕХ погрешно са завишили първоначалните разходи за "Белене" с 2 млрд. лева (бел. ред. - разходите за площадката, за оборудването) и това е било забелязано чак когато е бил завършен междинният доклад - затова и е трябвало да бъдат направени корекции в изчисленията и затова представянето на заключенията от окончателния доклад се е забавило.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
От публикувания днес документ става ясно, че има варианти, в които "Белене" да е жизнеспособен проект , като според направените анализи прогнозираният недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. предопределя необходимостта от минимум 1500 MW инсталирана базова мощност.
"Независимо от планираните действия за осигуряване на максимално дълъг срок за работа на централите от комплекса „Марица-Изток” след 2030-2035 г., при повечето сценарии се очертава недостиг на мощности за покриване на потреблението в страната, в т.ч. на маневрени в размер до 1650 MW и на базови в размер от 420 до 1670 MW. Общо за България и региона се очертава необходимост от около 2000 MW нова базова мощност", се казва още в изводите на доклада.
В него пише още, че перспективите пред развитието на националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действие за компенсиране на недостиг на маневрени и базови мощности, като се отчитат политиките на ЕС за изграждане предимно на нискоемисионни производства на електроенергия, каквито са централите на газ, ВЕИ, в т.ч. ВЕЦ и ядрените мощности за базовия сегмент.
Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"
Още: tbi bank изплати лихви на инвеститори в облигации
В документа е отбелязан и в хоризонта до 2050 г., когато предстои извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
"В този случай построяването на нова ядрена мощност може да се разглежда като заместваща. Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене”. В допълнение, извършените дейности за реализация на този проект, като лицензиране на площадката, ОВОС, изготвен проект и разрешение за строителство, го поставят в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проекти в начална фаза в региона", пише още в него.
