Стратегическите пресмятания зад конфронтацията Вашингтон-Техеран просто няма да донесат полза на САЩ. Това пише анализаторът Ксандър Снайдер в материал за авторитетното издание Geopolitical Futures, цитиран от БГНЕС.
Противопоставянето на САЩ и Иран продължава да се развива бързо, но коментарът за ударите на танкерите, сваленият дрон и отменените заповеди за въздушни удари от Белия дом не успяват да разгледат стратегическата логика на интервенцията, ако всъщност администрацията на Тръмп реши да се намеси. Имайки предвид това, си заслужава да се помисли как би изглеждала война между двете страни.
Досега САЩ трябваше да са научили нещо от войните във Виетнам и Ирак. Конфликтите на голямо разстояние в чужбина трудно могат да бъдат спечелени без добре дефиниран случай за това как изглежда успехът и огромен военен ангажимент, който американската общественост обикновено не желае да предоставя, освен ако не е изправена пред масивна и непосредствена заплаха.
Малките ангажименти постигат малко и по-скоро се превръщат в по-големи конфликти. Инсталирането на чужди правителства в американските представи е по-трудно, скъпо, отнема много време и дори смъртоносно, отколкото вероятно лидерите ще претендират. Подкрепата на местна марионетка често е неприятна за етиката на страната, но противниците на САЩ често нямат такива притеснения. Тези марионетки често са неефективен заместител на американското военно присъствие, когато става въпрос за преследване на целите на САЩ. И без значителна дългосрочна ангажираност на американските сили, такива войни са по-склонни да отворят вакуум във властта, когато САЩ се оттеглят. Резултатът: разрушено правителство, нашествие от съсед, революция, която създава нови и несигурни структури - или някаква комбинация от тях. Всъщност САЩ имаха малко истински победи във войните, които са водили след Втората световна война.
Ограничени въздушни удари
Обмислете тогава възможностите на правителството на САЩ за война с Иран. Ако САЩ изберат кинетичен отговор, първата и най-вероятната възможност ще бъде ограничен удар, подобен по мащаб или може би донякъде по-голям от ударите в Сирия, които администрацията на Тръмп нареди през април 2017 и 2018 г.
Но Иран не е Сирия. Иран има сложна инфраструктура за противовъздушна отбрана и много възможности за отблъскване на въздушни атаки, което увеличава шансовете за жертви от страна на САЩ. Освен това ограничената въздушна атака вероятно няма да постигне нещо смислено. Тя може да извади от строя шепа радарни и противовъздушни отбранителни съоръжения, изпращайки политически сигнал, но на практика няма да засегне по никакъв начин стратегическата реалност на място. Единственият път, когато въздушната сила на САЩ значително промени реалността, беше в Косово, но днес Иран е много по-силен от Сърбия през 1999 г.
Напротив, ограничената въздушна атака има добри шансове да работи срещу интересите на САЩ. Иранската икономика е засегната и нейното общество изглежда по-разделено, тъй като гражданите продължават да се чувстват разочаровани от правителството. САЩ са наложили санкции като стратегия за задържане на икономиката достатъчно, за да създаде социален натиск върху Техеран, принуждавайки правителството да изразходва по-малко за своята защита и за финансиране на милиции в Сирия и Ирак. И досега тези действия са били ефективни. Ако САЩ поддържат тази тактика, вътрешното положение на Иран ще се влоши и гражданите ще са по-склонни да обвиняват ръководството си за проблемите си. Това най-вероятно ще засили разделенията в правителството, които вече се появяват, което да доведе до по-приятелски настроено към Запада правителство или на такова,което ще е доминирано от Ислямската революционна гвардия (ИРГ).
Обаче дори ограничените въздушни удари на САЩ биха увеличили вероятността за консолидиране на властта на ИРГ. Там, където санкциите могат да спомогнат за създаването на разделение, атаката би обединила иранските хардлайнери и реформаторите срещу САЩ. Това единство най-вероятно ще се случи под егидата на хардлайнерите, които предупреждават, че този ден ще дойде, ако Иран е достатъчно глупав да повярва на САЩ. Като най-мощният субект, ИРГ вероятно ще поеме властта и ще го направи с подкрепата на хората.
Използване на наземна сила
Наземните сили са по-малко вероятен избор за САЩ, дори и с ограничени цели (като елиминиране на конкретно военно оборудване или осигуряване на преминаване през Ормузкия проток). Но ще бъде по-вероятно постигането на това, което САЩ наистина искат: Иран да призове чуждестранните си милиции, така че те да защитават вътрешния фронт. Но когато една военна сила бързо бъде отстранена, без да е готова такава, която да я замени, се създава вакуум във властта и следователно възможност за другите да запълнят празнотата. В този случай – „Ислямска държава“ (ИД) и другите джихадистки групи. Времето е важно. Темпото, с което Иран изтегля милициите си от Сирия и Ирак, държави, които вече са несигурни, ще създаде прекомерен риск от насилствено изменение на регионалния баланс на силите.
Ако ИД се върне обратно в пространството, освободено от Иран, САЩ ще трябва отново да се справят с този проблем, което ще изисква повторно заемане на части от Ирак, докато се сражава с Иран. Това на свой ред вероятно ще доведе до подкрепа от сирийски и иракски кюрдски сили, което отново ще окаже натиск върху отношенията между САЩ и Турция. Но сирийските кюрди може да не гледат на съюза със САЩ в дългосрочен план като на най-голям интерес за тях, след като САЩ заплашиха да ги оставят без ресурси и помощ през декември 2018 г. Вместо това те биха могли да търсят политическо решение с Дамаск, подкрепян от Русия, което да ги защити от Турция. Възможно е, ако ИД се възобнови, Русия да се намеси в подкрепа на кюрдски групи като Сирийските демократични сили, за да се противопоставят. Но това би означавало, че САЩ ще зависят от руската помощ за покриване на западния си фланг, а в замяна на такова сътрудничество Русия вероятно ще изисква отстъпки на САЩ в места като Украйна.
Накратко, мащабното ангажиране с Иран би изисквало или мащабна американска окупация или зависимост от Русия в Сирия и Ирак, за да се предотврати връщането на ИД. Нито един от тези варианти не е привлекателна възможност за Вашингтон.
Ако се стигне до промяната на режима след намесата на САЩ в Иран, рисковете са още по-големи. Последствията ще изглеждат много подобно на втората война в Ирак, но в далеч по-голям мащаб. Инсталирането на проамерикански режим не е лесно, но лесно може да се провали. САЩ ще трябва да се ангажират с неопределена като срок и мащаб окупация на Иран или отново да рискуват появата на вакуум на властта. И в същото време ще трябва да се справят с останалата част от Близкия изток. В най-добрия случай САЩ ще поставят нов ръководител на правителството, изправяйки се пред възможността от продължителен бунт, който вероятно ще включва остатъците от ИРГ и нейното тежко въоръжение. След дълга и скъпа окупация САЩ ще се оттеглят, оставяйки лидерите на Иран сами да се изправят срещу опозицията. Периодът на полуразпад на издигнатите от американците лидери в Близкия изток не е дълъг - просто попитайте шаха на Иран
Дали ограничени въздушни удари или пълномащабно нашествие, военното противопоставяне на САЩ с Иран би създало повече проблеми за САЩ, отколкото би решило. Докато на международната сцена продължава размяната на взаимни атаки, това са стратегически съображения, които Вашингтон ще трябва да разгледат, преди да започнат война.
