На върха Сорнфели, извисяващ се над столицата на Фарьорските острови Торсхавн, все още може да се види кръгла структура, подобна на огромна топка за голф. След края на Студената война, когато датската военна част, обслужваща този радар, беше разформирована, руски самолети и подводници започнаха да бродят незабелязано по този стратегически морски път, водещ към Северния ледовит океан.
Именно тогава започна рязко съперничество за влияние в Арктика и сега ситуацията на Фарьорските острови може да се промени драстично.
Миналия месец датските политически партии се съгласиха да отпуснат 170 милиона британски лири за възстановяване на радарния комплекс, чиито помещения сега се използват като единствения затвор на архипелага. Те също се договориха да закупят нови безпилотни летателни апарати, за да изследват Гренландия.
По тази причина външният министър на Фарьорските острови Дженис ав Рана очаква да разговаря с Антъни Блинкен през следващите седмици. Това ще бъде втората му среща с държавния секретар на САЩ за по-малко от година.
„Изменението на климата в Арктика поставя Фарьорските острови в центъра на събитията, което означава, че други страни като САЩ, Китай и Русия ни обръщат повече внимание“ - каза 68-годишният министър, който е ръководил голяма политическа партия в продължение на няколко десетилетия, докато работеше като областен лекар.
„Това е добра възможност и ще я използваме. Имаме малка, много малка държава, но искаме да бъдем част от големия свят” – казва той."
Фарьорските острови са най-малката от трите държави в датското кралство. Този ветровит архипелаг от високи базалтови скали и ниски заснежени планини се намира в средата на Атлантическия океан, на 350 километра северозападно от Шотландия. Намира се точно в средата на Фарьорско-исландската граница между Гренландия и Великобритания. Пентагонът го обяви за „стратегически коридор за военноморски операции между Арктика и Северния Атлантик".
Президентът Тръмп, в отговор на нарастващото стратегическо значение на региона, се заинтересува от възможността да купи Гренландия, а предшественикът на Blinken Майк Помпео през 2019 г. изуми участниците в заседанието на Арктическия съвет, помпозно провъзгласявайки „нова ера на стратегическо взаимодействие в Арктика, когато се появиха нови заплахи за арктическите интереси и богатството на този регион".
Тогава Помпео посочи, че петролът, газът, редкоземните минерали и златото стават все по-достъпни във връзка с топенето на леда, а също така осъди Китай за опитите му да се появи в Арктика и Русия за „агресивното“ поведение в региона.
В кулоарите обаче Помпео беше ангажиран с по-спокойна дипломация. През юли миналата година той се срещна с д-р ав Рана и с датския външен министър Джепе Кофод, който отговаря за голяма част от външната политика и политиката на сигурност на Фарьорските острови. През ноември американците подписаха споразумение за партньорство с тези острови.
„Фактът, че американският държавен секретар отделя време за такива преговори, говори много за случващото се“ - каза Микел Рунге Олесен, експерт по сигурността на Арктика в Датския институт за международни отношения. – „Фарьорските острови отново са на картата. Стойността на Фарьорските острови нараства в геополитически план."
Олесен обяснява това с нарастващото напрежение между Русия и НАТО като цяло и по-специално с укрепването на руската активност в Арктика. Това увеличение се случва от 2014 г., когато Москва създаде ново арктическо стратегическо командване на базата на Северния флот.
През последните пет години Русия е в крак със Студената война по отношение на дейността си в Северния Атлантик. Нейните ядрени подводници с голям обсег и самолети с голям обсег постоянно проверяват оборудването на НАТО за откриване.
Според наличната информация, британският флот възнамерява редовно да посещава Арктика поради факта, че на фона на изменението на климата и топенето на леда Русия и Китай могат да се възползват от новите стратегически морски пътища, които се появяват там.
Когато радарната система на Фарьорските острови бъде възстановена и отново започне да функционира, тя ще намали разликата в обхвата на радарите, която се появи, след като Великобритания отвори отново радарната станция на остров Анст в северните Шетландски острови през 2018 г.
„Ако разгледаме радарното покритие на страните от НАТО в Северния Атлантик и Арктика и го начертаем на карта, ще видим големи пропуски над Гренландия и Фарьорските острови“ - обяснява Олесен.
Според него Съединените щати също се чудеха дали биха могли да използват Фарьорските острови като вид военноморска база.
Но Вашингтон не е единственият, който се опитва да повлияе на тази малка страна с 18 острова. През 2019 г. Фарьорските острови откриха представителство в Пекин, което започна да се занимава с мащабни доставки на риба за Китай, който се обяви за „почти арктическа държава“ и възнамеряваше да проправи „Полярния път на коприната“, използвайки нови маршрути.
В същото време китайците започнаха да оказват натиск върху Фарьорските острови, призовавайки ги да се съгласят за изграждането на 5G мрежа от Huawei. Властите на островите все още обмислят решение.
През 2018 г. Фарьорските острови подписаха меморандум за разбирателство с Евразийския икономически съюз, който се ръководи от Москва. Фарьорската икономика е напълно зависима от риболова и отглеждането на сьомга, а Русия е най-големият пазар за островите. Но Фарьорските острови не искат да се включват в съперничеството между великите сили.
„Не смятаме, че това ще бъде предимно военно съоръжение“ - казва д-р ав Рана за радара. „За нас е естествен начин да защитим Фарьорските острови и имаме нужда от него. Имаше случаи, когато чужди самолети летяха в района на Фарьорските острови, но радарите в околните страни не ги откриваха."
Той е против по-нататъшни стъпки за милитаризиране на островите. „Нямаме нужда от военна дейност на Фарьорските острови. Хората на Фарьорските острови няма да позволят това” - казва ав Рана. – „Говорим за създаването на морски транзитен център, но той ще бъде предназначен за граждански кораби. Нямаме намерение да каним военни кораби."
Превод: Ганчо Каменарски
