От всички реакции, свързани с ракетния удар на САЩ срещу Сирия, политическите анализатори обърнаха много сериозно внимание на реакцията на Русия. Най-просто казано, ако не смятаме самите сирийци, то Сирия има огромно значение за Русия. Така започва коментара на канадския журналист Шон Гордън от изданието The Globe And Mail.
„Русия не може да допусне нищо, което може да понижи статуса ѝ в Сирия и региона“, смята Майкъл Бел, бивш посланик на Канада в Йордания и Израел, както и професор по политология в университета Уинздор.
Докато американските чиновници обсъждаха перспективите за удължаване на икономическите санкции и правеха предположения за възможна съпричастност на Русия към химическата атака срещу мирното население, руската ракетна фрегата „Адмирал Григорович“ в събота, 8 април, навлезе в Средиземно море, което руските медии нарекоха „рутинно преместване“.
Както казва Елиът Тепър, почетен професор по международни отношения, „руснаците искат да взимат решения и от тяхна гледна точка ще взимат решение… Сега ние се сблъскваме с вероятността, - подчертавам – вероятността, от това Русия да тръгне към ескалиране на конфликта.“
Защо Сирия е от толкова голямо значение за президента на Русия Владимир Путин?
Вътрешната политика в Русия
Политиката на всяка стана винаги е насочена към народа и популярността на Путин вътре в Русия е една от целите на политическата доктрина, която отчасти ползва и Тръмп: Отново да направим Русия велика.
Руската икономика пострада сериозно заради падането на световните цени на нефта, а в страна набират сила мощни протестни движения. Демонстрацията на военна мощ, в някаква степен, може да успокои недоволното население, както Путин вече се убеди в хора на кампаниите си в Украйна и други страни. „Явно, ролята на активист, която Путин играе в Близкия изток, му носи полза на вътрешнополитическата арена“, казва Бел.
Освен това за никого не е тайна, че Путин и разузнавателните служби търсят възможности за това да ограничат САЩ и отслабят НАТО. По напълно разбираеми причини Путин смята Сирия за подходящо място за проверка на решимостта на Запада, защото последният път, когато това се случи, Запада не оправда надеждите.
Силовата политика в Близкия изток
Това е много сложен регион, а Сирия е най-сложната страна от региона – там живеят много различни племена и религиозни групи.
След като се превърна в недееспособна държава, в значителни части от страната се образува вакуум на властта, който често беше запълван от „Ислямска държава“ и техните съюзници.
Друг вакуум, образувал се до голяма степен, заради нежеланието на САЩ да се намеси в сирийския конфликт през 2013 година при Обама, Русия бързо запълни. Сега тя е главната движеща сила в региона, но влиянието ѝ не е вечно.
В рамките на конфликта между сунитите и шиитите Русия намери общ език с Иран, най-мощната шиитска страна в региона. В сирийската гражданска война сунититските бунтовници са срещу приятелския към шииите режим. В мюсюлманския свят и в Сирия сунитите са много повече и режимът на Асад е част от „Оста на съпротивлението“, в която влизат шиитските лидери на Иран, Ирак и ливанската екстремистка група "Хизбула". От другата страна са Саудитска Арабия, Египет и техните съюзници.
„Това, което започна като въстание срещу диктатора Башар Асад в рамките на Арабската пролет, прерасна в гражданска война, която се превърна в опосредстван конфликт между сунити и шиити и в който се намесиха големите държави“, отбелязва Тепър.
"Случващото се има изключително голямо значение. Ставаме свидетели на феноменалния крах на системата на националните държави, образувала се след Първата световна война в Близкия Изток“, допълва още той.
Местоположение
Географското разположение на Сирия е от голямо значение. Военната база в пристанищния град Тартус, създадена по време на Студената война, осигурява на Русия изход в Средиземно море, което е много важно от търговска и военна гледна точка. По-рано през годината Асад сключи споразумение, според което базата на руския флот в Тартус ще бъде разширена и модернизирана, за да се разположат големи кораби, включително и самолетоносачи.
Недалеч от Латакия Русия има военно-въздушна база, която през 2015 година беше построена от нулата и в която в момента има хиляди руски военни. Освен това Сирия предоставя на Иран единственият му изход към Средиземно море.
Важността на природния газ
Тръбопроводите също са важен фактор в Сирия. Най-голямото находище на природен газ се намира под Персийския залив и се дели между Иран и Катар, който установи тесни връзки с Европейския съюз. Катар, Саудитска Арабаия и Турция искат да построят тръбопровод, но той задължително трябва да мине през Сирия.
Асад и неговите ирански и руски съюзници предлагат свой вариант за маршрута му. Отчитайки, че за шест години гражданска война от икономиката на Сирия не остава нищо, добивът на енерго ресурси изглежда много привлекателен вариант за онзи, който иска да възстанови страната.
Преди две седмици Русия и Иран проведоха преговори на високо ниво по въпросите, свързани с енергетиката. Експертът по въпросите, свързани с Близкия Изток, Милад Джокар напомни, че „потребностите на Европа от газ са много високи и четвърт от този газ идва от Русия“. Не е нужно да се напомня, че руският газов гигант „Газпром“ е тясно свързан с Путин.
В политически и икономически смисъл Русия е заинтересована да поддържа режима на Асад, който принадлежи на сектата на алавитите и който се задържа на власт благодарение на подкрепата на християнското и друзското малцинство.
„Русия поддържа не толкова семейството на Асад, колкото този вид режим, отбелязва Бел. – Русия не може да си позволи падането на този режим, но тя не иска и да влезе в конфронтация с американците.“
Следващата крачка на Русия
Според Бел, главният въпрос за Русия сега е да определи при какви обстоятелства САЩ могат отново да поискат да се намесят. Непредсказуемостта на администрацията на Тръмп сериозно усложнява ситуацията. Дали това беше еднократен акт? Или е знак за промяна в политиката или само в отношението?
Във всеки случай Сирия остава много сложна загадка, която трудно може да бъде разрешена, ако се ръководим само от западната логика.