САЩ разчитат на своите европейски съюзници да противодействат на Русия в Украйна, но има няколко причини, поради които тази подкрепа едва ли ще продължи вечно, се казва в анализ на Майкъл Гфьолер и Дейвид Ръндъл за Newsweek.
Европа върви към най-голямата икономическа криза от 30-те години на миналия век. По време на пандемията от коронавирус правителствата увеличиха търсенето с масивни парични стимули, като същевременно намалиха доставките, затвориха предприятия и поставиха работници под карантина. В резултат на това инфлацията достигна десетгодишен връх.
Това беше последвано от руската инвазия в Украйна и европейски опити да отслаби Владимир Путин с широки икономически санкции. Резултатът се оказа обратен. Рублата се засили и поскъпна, докато енергийният глад, инфлацията и икономическото забавяне удариха Европа.
Редица правителства са в беда: италианският министър-председател е без работа; в Холандия, Германия, Полша и Испания фермерите и шофьорите на камиони се събират от седмици; Авиационният сектор, който е важен за икономиката, беше залят от стачна вълна. На този фон милиони бежанци от Африка и Близкия изток са на път да се изсипят към границите на Европа, бягайки от същите нещастия. Тъй като недостигът на храна и гориво се задълбочава и кризата с мигрантите се засилва, вълненията също ще се увеличават. Други правителства със сигурност ще паднат през следващите шест до осем месеца.
Докато Германия се захранваше с евтина руска енергия, тя беше локомотивът на европейския икономически растеж. Но вече не е. Германците нямат достатъчно собствен петрол и газ. Те отдавна са зависими от Русия за една трета от енергийните си нужди, но миналия месец Газпром намали износа за Европа до рекордно ниско ниво, невиждано от десетилетия. Ключовият газопровод "Северен поток 1" работи с 20% капацитет, а Путин заплаши да завърти крана още повече. Освен това "Газпром" обяви форсмажорни обстоятелства срещу редица европейски клиенти и най-големите енергийни компании в Германия ще се нуждаят от мащабна държавна помощ, за да избегнат фалит.
Покачващите се цени на енергията отслабиха конкурентоспособността на германския износ, а икономическия растеж на Китай, най-големият му пазар, се забавя.
Федералната агенция за мрежово регулиране предупреди потребителите, че цената на електроенергията за домакинствата може да се утрои през следващата година. Санкциите удариха и германските металурзи: промишлеността се нуждае от въглища и те получават повечето от тях от Русия. В резултат на това Германия беше залята от безпрецедентна от 1960 г. инфлация, а БВП на страната продължава да пада.
Европейските политически лидери имат ясна представа какво ги очаква. Унгарският президент Виктор Орбан лесно можеше да бъде преизбран през април, но сега усеща заплахата от икономически вълнения. Наскоро той осъди санкционната политика на ЕС срещу Русия: „Мислех, че току-що се простреляхме в крака, но сега е ясно, че европейската икономика се е простреляла в белите дробове и се задъхва“. Показателно е, че дори вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс е съгласен с Орбан. Той предупреди, че заради липсата на енергия тази зима Европа я очакват "изключително остри конфликти и раздори".
Разбира се, Европа се опитва да облекчи предстоящата икономическа болка. Висши пратеници вече са пътували до ключови износители на петрол и газ - Азербайджан, Катар и Обединените арабски емирства - но този гамбит вероятно е твърде късен и няма да доведе до никъде. Европа не е инвестирала достатъчно в развитието на инфраструктурата и не е имала време да разнообрази своите енергийни доставки. Освен това влиянието на Русия върху най-важните износители на енергия - Казахстан, Азербайджан и Либия - все още е голямо. Единствената страна с достатъчно ресурси и технологии за значително увеличаване на производството е САЩ, но те, напротив, намаляват производството на изкопаеми горива.
В миналото икономическите затруднения бяха трън в очите на популистите, враждебно настроени към европейското единство. Така рецесията от 2008 г. укрепи Националния фронт на Франция. През 2010 г. Марин Льо Пен за първи път си проправя път сред сериозни политически играчи и нейната партия нараства от 4,3% на президентските избори през 2007 г. до 12% на парламентарните през 2010 г. Впоследствие делът на Националното рали (новото име на партията) във френския парламент нараства от 8 на 89 места.
Америка се нуждае от икономически силна, политически единна и социално обединена Европа. Но днес не само ние сме в конфликт с нашите европейски съюзници – те дори не могат да намерят общ език помежду си. Германците вече започнаха да добиват дърва за гориво, а правителството им даже облекчи икономическите санкции срещу Русия. Еврото падна до паритет с долара и бюджетните дефицити се увеличават в целия континент, а желанието на Европа да сподели военното бреме със Съединените щати е все по-под въпрос. ЕС, доскоро водещ защитник на възобновяемата енергия, вече призна, че има нужда не само от газ, но дори и от въглища.
Европейските страни, които не зависят от руския газ, като Испания и Португалия, нямат намерение да споделят саморазрушителното страдание на Германия. За други европейски лидери енергийният съюз между ОПЕК и Русия придоби особено значение, дотолкова, че те побързаха да подобрят отношенията с производителите на петрол от Близкия изток, като същевременно си затвориха очите за нарушенията на човешките права. Но най-притеснителното е, че икономическият колапс от липсата на храна и гориво ще предизвика прилив от нелегална миграция от Близкия изток и Африка, като нейният обхват ще засенчи предишната вълна във връзка с войните в Сирия и Либия. Новият наплив от мигранти ще натовари тежко системите за социална сигурност и ще подкопае социалното сближаване на Южна Европа. Всичко това не говори добре за интересите на САЩ, които са свикнали да разчитат на европейски съюзници.
Превод: Ганчо Каменарски
