Емоционалното вълнение по повод съдбата на Алексей Навални е голямо. Също както и емоционалната възбуда, която в повечето от случаите не дава възможност да се размишлява обективно по въпросите, засягащи съдържателната позиция на Навални. Особено забележителни са изявленията, в които Навални е поставен наравно със съветските дисиденти Александър Солженицин и Андрей Сахаров. Но има ли обективна основа за подобни твърдения? – пише авторитетното австрийско издание Der Standart в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Разбира се, и тримата са били или са затворени по политически причини. Международните неправителствени организации са ги разглеждали или считат за „затворници на съвестта“. И двамата съветски дисиденти бяха морални авторитети и борци за „интелектуална свобода“. И дори ако Солженицин по-късно разкри ярко изразен руски национализъм, той във всички случаи беше най-постоянният и значим критик на сталинизма и неговото наследство в Съветския съюз. Сахаров, който сам принадлежеше към официалния интелектуален елит на Съветския съюз, беше готов да загуби позицията си, за да посочи мрачното състояние на правата на човека в СССР и липсата на духовна и индивидуална свобода.
Навални, от друга страна, е политически опортюнист, който понякога се осмелява да произнесе десни националистически лозунги, за да увеличи броя на последователите си, след което отново се връща в левия популизъм, ако му се струва по-подходящ за разширяване на кръга на поддръжници.
Когато руското правителство се опитва да стабилизира икономическото и финансовото положение на слабия в структурно отношение Северен Кавказ, Навални се превръща в расист с лозунга „Спрете да захранвате Кавказ“. Само в десния национализъм на Навални може да се проследи известна прилика със Солженицин - спомнете си писмото от 1974 г. до съветското ръководство.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Разбира се, Навални не може да се разглежда в Русия като морална ценност, изповядваща либералните ценности. Атаките му срещу мигрантите, десният му национализъм, симпатиите си към който той потвърждава от време на време и досега, отношението му към исляма - всичко това не му позволява да бъде признат за морален авторитет. Липсва му моралното значение, което отличава по-специално Солженицин и Сахаров.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Не само морална безсъвестност, но и необуздана суета
Освен това Навални, за разлика от Сахаров и Солженицин, също декларира политически амбиции. Той не само иска да олицетворява морална съвест, но и се стреми към политическа власт, която никога не е била цел на Солженицин или Сахаров. Мисионерската идея на Навални, че той е незаменим за „Русия без Путин“, произтича от желанието му сам да стане президент.
Трябва да се отбележи обаче, че той самият - подобно на Путин - има много персоналистичен възглед за властта. Той се смята за способен да ръководи Русия. Освен това създаването на демократични институции е много по-важен въпрос от обикновената промяна на личността начело на Русия. Навални позиционира дейността си като дуел с Путин, но той не противопоставя либералната система от ценности на авторитарните норми на сегашното руско ръководство.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Разбира се, можете да се възхищавате на безстрашието на Навални, разбира се, можете да съчувствате на страданието му. Но в крайна сметка това е просто емоция. Емоции, доминиращи в медийните доклади и политически изявления. Много по-важно е обективно да се разгледа неговата съществена позиция и днешната слаба политическа платформа. Това ще даде трезв поглед върху образа на Навални.
Разбира се, това абсолютно не ни пречи да осъдим наказателното преследване на Навални и жестокостта спрямо инакомислещите в Русия.
