Иран и Китай са сред групата държави, за които е известно, че са въоръжени с руските системи за противовъздушна отбрана С-400 и това, разбира се, привлича вниманието и предизвиква безпокойство на САЩ, особено предвид възможността за модернизиране на тези системи. На тази тема е посветена информацията на The National Interest.
Но какво да кажем за Индия и Турция? Те също са част от групата клиенти на S-400, но са съюзници на САЩ и поради това обстоятелство неколцина репортери попитаха американския министър на отбраната Лойд Остин дали се страхува, че тези страни може да се опитат да купят повече от тия комплекси? Ще има ли санкции срещу тях?
По време на неотдавнашното си пътуване до Индия Остин коментира съобщения, че Индия вероятно обмисля нова покупка на руски зенитно-ракетни системи. Говорейки за възможни съображения относно закупуването на системата за противовъздушна отбрана С-400 в бъдеще, Остин призова страните, обмислящи такава възможност, „да се откажат от това и наистина да избегнат всякакъв вид поръчки, които биха могли да доведат до налагането на санкции".
Остин не изключи възможността Индия все пак да се опита да се сдобие с тази система и каза, че поне засега „няма снабдяване (продаване) на системата за ПВО С-400“. Той добави, че той и индийският министър на отбраната са повдигнали проблем, който тревожи САЩ.
Ситуацията с Индия е почти същата като тази с Турция, която е съюзник на САЩ и обмисля да закупи руски С-400. В отговор на въпрос за Турция изказванията на Остин бяха подобни на позицията му по отношение на Индия. Той каза, че няма да има нужда от санкции, при условие че всъщност все още не са закупени S-400.
Остин добави, че някои страни, които наскоро са станали съюзници на Съединените щати, могат просто поради факта, че е минало малко време, да имат в експлоатация някои руски оръжейни системи и оборудване. И това не може да послужи като сериозна пречка за продължаване на сътрудничеството със САЩ. Например, дори Индия, според многобройни съобщения в медиите, е сключила споразумение за закупуване на руски системи за ПВО С-400 още през 2018 година.
„Имаме държави, с които си сътрудничим понякога и които са въоръжени със съветски или, извинете, руски оръжейни системи и оборудване. Купуват ги от години. И ние, разбира се, призоваваме всички наши съюзници и партньори да изоставят съветските или, извинете, руските технологии. В някои случаи това беше съветска технология, защото я купиха отдавна“ - каза Остин.
Докато Остин не посочи конкретни държави, които отговарят на тези критерии, доклад за турската държавна информационна агенция Anadolu за 2019 г. посочва, че три страни членки на НАТО са въоръжени с руски С-300, включително България, Гърция и Словакия.
Колко сериозна е загрижеността на САЩ относно международната продажба и глобалното разпространение на усъвършенствани руски системи S-400, като се има предвид, че САЩ разполагат с изтребители F-22 и F-35 и бомбардировачи B-2, способни да „заобикалят" тези системи за ПВО?
Всяко безпокойство по този въпрос, което според Остин в някои случаи може да доведе до налагане на санкции от Вашингтон, вероятно е двойно по-силно, тъй като може да има както геополитически, така и военен характер. Естествено, всяка страна, която укрепва връзките с Русия, в каквото и да е качество, и особено в контекста на снабдяването с оръжейни системи, вероятно ще предизвика известна загриженост у Съединените щати, но има очевидни военни проблеми, които могат да бъдат още по-спешни, когато става въпрос за противодействие на Русия или Китай.
Известно е, че системите за противовъздушна отбрана С-400, които, както понякога твърдят руските медии, могат да проследяват и удрят дори фини платформи, технически са станали много по-усъвършенствани. Тези системи са не само мобилни, но все повече се свързват в мрежа с помощта на високоскоростни технологии за цифрова обработка на данни, които позволяват бърз обмен на данни за проследяване на целите. Това е много важно, като се има предвид, че особено в случая с изтребителите F-22 и F-35, самата скорост, която се проявява незабавно при промяна на местоположението в небето и маневриране извън ефективния обхват, е необходима тактика, когато дойде за избягване на откриване, отлитане или „напускане“ на зоната за радарна видимост.
Но ако една радарна апаратура на S-400 или зоната за откриване работи с възможност за бърз обмен на данни за проследяване на целта с друга системата за противовъздушна отбрана на противника, то може да се създадат повече възможности за създаване на непрекъсната „система за проследяване".
Превод: Ганчо Каменарски
