Нито една държава в съвременната история не е имала такава военна мощ, както Съединените американски щати. Въпреки това, някои аналитици твърдят, че САЩ залязват, както Великобритания – предишният световен хегемон. Макар тази историческа аналогия да придобива все повече популярност, тя е погрешна, смята американският журналист Джоузеф Най от Project Syndicate.
Британия никога не е била толкова могъща, както САЩ днес. Разбира се, нейният флот е бил равен на обединения флот на следващите две по сила държави, а под управлението на империята ѝ е била ¼ от човечеството.
Но има важни разлики в това що се отнася до силовите ресурси на имперска Британия и съвременна Америка. Към началото на Първата Световна война Британия е била едва четвърта сред великите държави по численост на армията и трета по военни разходи.
Управлението на Британската империя в значителна степен се опирало на местната войска. От 8,6 млн. британски военнослужещи, участвали Първата Световна война, почти 1/3 се падала на отвъдморските провинции на империята. Когато започват да се засилват националистичните настроения, на правителството в Лондон става все по-трудно са обяви война от името на империята.
Към началото на Втората световна война защитата на империята става по-скоро товар, отколкото актив. Поради факта, че Великобритания се оказва така близо разположена до Германия и Русия, проблемите ѝ стават още по-сериозни.
Независимо от всички празни приказки за „Американската империя“ САЩ нямат колонии, които да управляват и затова те имат повече свобода за маневри, отколкото Великобритания. Много по-лесно е да се защитаваш, заобиколен от безобидни държави и два океана.
Тук възниква другият проблем с аналогията за глобалната хегемония: проблемът с объркването около името на думата „хегемония“. Някои наблюдатели смесват понятията хегемония и империализъм. Но САЩ са нагледен пример за това, че хегемонът няма нужда от формална империя.
Други определят хегемонията като способност да диктуваш правилата на международната система, но остава неясно доколко голямо трябва да е влиянието на хегемона върху тези процеси в сравнение с други държави.
Трети предполагат, че хегемонията означава контрол над по-голямата част от силовите ресурси. Но според това определение Британия от XIX век не би трябвало да се смята за хегемон, независимо от нейното военно-морско превъзходство (в пика на могъществото си през 1870 г., тя е била на трето място след САЩ и Русия по размер на БВП и трета след Русия и Франция по военни разходи).
ОТ друга страна онези, които говорят за американска хегемония след 1945 година, не забелязват, че Съветският Съюз уравновесяваше американската военна мощ в продължение на четири десетилетия. САЩ имаха несравнима икономическа мощ, но пространството им за политически и военни маневри бе ограничавано от СССР. Отделните аналитици характеризират периода след 1945 година като йерархичен ред, оглавяван от САЩ и с либерални характеристики. В този ред САЩ осигуряват обществените блага, действайки в неустойчива система от международни правила и институции, които дават възможност на слабите страни да се изкажат.
Привържениците на подобни възгледи считат за разумно за много страни да запазят действащите институционални рамки, дори ако силовите ресурси на САЩ започнат да намаляват. В този случай, оглавяваният от САЩ международен ред може да преживее загубата на първенството на Америка в силовите ресурси, макар мнозина да доказват, че ръстът на новите държави предвещава неминуемата смърт на този ред.
Ако говорим за епохата на предполагаемата хегемония на САЩ, то в нея ще открием не малко фантазия, примесена с факти. Това не беше световен ред. Имаше група страни със сходен манталитет, разположени основно в Америка и Западна Европа. Тази група обединяваше по-малко от половината свят. Нейното влияние на останалите страни, включително и такива важни като Китай, Индия, Индонезия и страните от съветския блок, не винаги беше дружелюбно. На този фон положението на САЩ в света би било правилно да се нарече „полухегемония“.
Разбира се, Америка имаше икономическо превъзходство след 1945 година: много страни бяха разрушени от войната, затова щатите произвеждаха почти половината от световния БВП. Това положение се запази до 1970 година, но от политическа и военна гледна точка светът беше биполярен. СССР уравновесяваше американската мощ. В този период САЩ често не можеха да защитят интересите си.
На този фон „първенство“ е по-точен термин за описването на непропорционално голямата част на САЩ във всички три вида ресурси на силата – военна, икономическа и мека. И сега въпросът: настъпи ли епохата на края на американското първенство?
Светът се развива непредсказуемо, затова на този въпрос не е възможно да се отговори точно. Възникват нови транснационални движения, недържавни играчи, да не говорим за ръста на новите държави, като Китай. Всичко това е свидетелство да големи промени на хоризонта. Още повече, че има основание да се предполага, че в крайна сметка в първата половина на този век САЩ ще запазят първенството си в силовите ресурси и ще продължат да играят централна роля в световния баланс на силите.
С други думи, епохата на американското първенство не е приключила, но може да се промени сериозно. Ще спомогнат ли тези промени за укрепването на глобалната безопасност и възход, тепърва ни предстои да разберем.
