Двамата лидери, които заслужават Нобеловата награда за мир, не се срещнаха тази седмица в Сингапур. Вместо това те ще се срещнат в неделя по бреговете на ясно, сладководно езеро, граничещо с Гърция, Македония и Албания. Министър-председателите на Гърция и Македония, Алексис Ципрас и Зоран Заев, ще подпишат споразумение за разрешаване на горчивия десетилетен конфликт за името на Македония, коментира изданието Foreign Policy, цитирано от агенция "Фокус".
Всъщност споразумението прави много повече от това. То създава модел за справяне със сблъсъците на идентичност, които водят до конфликти не само на Балканите, но и по света. Яростно порицание на Русия и на нейните популистки приятели в Европа, споразумението напомня за навлизане на доверието в Европейския съюз и целия Западен проект за Балканите. Споразумението все още е изправено пред твърда опозиция от страна на националистите в двете страни, които нападнаха своите лидери като предатели. За да се избегне този резултат, е спешно Ципрас и Заев да получават не само подкрепа, но и световно признание.
Гръцкото възражение срещу името на Македония - и гордостта на македонския отговор - се коренят в най-основните въпроси на идентичността. Никъде не е поставен по-остро въпрос, отколкото на Балканите. Борбата за националната идентичност продължава да влияе върху политиката в целия регион.
Това, което прави македонския случай толкова тревожен, е постоянното предизвикателство пред самото съществуване на македонска идентичност от нейните три по-големи, по-силни съседки, Гърция, България и Сърбия. Докато номинално признават македонската държава, всяка една от тези страни развива теза, който я подкопава. България оспорва македонския език, Сърбия - независимата македонска православна църква и доминиращият наратив в Гърция твърди, че няма такова нещо като гръцка Македония, отбелязват още от редакцията на списанието.
Под предизвикателствата на идентичността стоят латентни териториални претенции и страхове. Ако се смята, че македонците нямат език, нямат църква, нямат истинска национална идентичност, някои могат да заключат, че нямат право и на национална държава.
Освен наранената национална гордост, стремежите на Македония да се присъединят към НАТО и Европейския съюз бяха осуетени от Гърция, която наложи вето на присъединяването на страната към НАТО преди десетина години и също така използва членството си в ЕС, за да попречи на Македония да започне преговори за присъединяване към Съюза.
За разлика от почти всички негови предшественици Ципрас схваща ползата от премахването от Гърция на ненужна тежест в отношенията със съседната държава. Второ, Ципрас видя възможностите от пристигането на неговия реформистки колега в Скопие, Заев. Македонският премиер е отчаян да види страната си накрая да влезе в НАТО и да се присъедини към ЕС, да стабилизира и да привлече инвестиции.
Както в повечето дългогодишни спорове, преговорите бяха сложни и се отнасяха до много повече, отколкото само името на страната. Трябваше да се съгласува деликатна последователност - включително национален референдум в Македония и гласуване в гръцкия парламент.
За Москва и за популистите споразумението е удар. То възстановява НАТО и ЕС като жизненоважни организации, които все още мотивират уязвимите политически лидери да правят трудни компромиси. В действията и думите си Ципрас и Заев опровергаха твърденията, че наднационалните институции са без значение и че само национални държави имат такова.
За тези на Балканите, които искат да преначертаят границите, споразумението също е сериозен удар. С присъединяването ѝ към НАТО границите на Македония са гарантирани. След като НАТО и ЕС се възстановят, най-голямата страна в региона, Сърбия, най-накрая може да реши окончателно да се съюзи със Запада.
Споразумението доказва, че очевидно нерешими, спорни и силно емоционални въпроси могат да бъдат анализирани с добра воля и добра причина.
Разбира се, нито едно от тези предимства няма да се осъществи, ако Заев и Ципрас успеят да провалят споразумението в Скопие или в Атина. Ето защо е от съществено значение светът да се изправи и да подкрепи усилията на двама истински миротворци, които са инвестирали време и политически риск, за да създадат сериозно и трайна споразумение за преодоляване на десетилетия дългия спор. В този случай изобщо не е твърде рано да се говори за Нобелова награда за мир.
