На 9 януари се състоя историческа среща, на която Северна и Южна Корея възобновиха диалога помежду си, но нима наистина резултатът от него ще бъде по-различен от предишните опити за разговори между Пхенян и Сеул?
Държавният глава на Южна Корея Мун Дже-ин заяви, че денуклеаризацията на Корейския полуостров е „пътят към мира и нашата цел“.
Както и преди се е случвало, Южна Корея ще "възнагради" скандалното поведение на северния си съсед като му предостави значителни средства, нарушавайки по този начин неотдавна наложените санкции от Съвета за сигурност на ООН. Междувременно Северна Корея ще продължава да преследва целта си за развитие на междуконтинентални балистични ракети, които вече многократно са изпитвали при опити от октомври 2006 г., май 2009 г., февруари 2013 г., януари 2016 г., септември 2016 г. и септември 2017 г.
Трябва да разрешим по мирен път севернокорейския ядрен въпрос“, категоричен е Мун Дже-ин.
Изявлението му беше направено, след като на 9 януари режимът в Пхенян обяви, че ще изпрати делегация за Зимните Олимпийски игри в Пьончан, съобщи агенция Фокус.
Американският интерес
Унищожаването на ядрения арсенал на Северна Корея все още е национален интерес на САЩ, пише политологът и историк от румънски произход Едуард Лутвак в статия за списание Foreign Policy.
Всеки ракетен тест би бил отличен повод за САЩ да направят в Северна Корея онова, което Израел извърши в Ирак през 1981 година и в Сирия през 2007 година, а именно - да използва добре насочени конвенционални оръжия, за да унищожи ядрените и оръжията за масово унищожение на режими, които не би трябвало да притежават такива.
Разбира се, има причини за това Вашингтон да не предприема действия срещу режима в Пхенян. Но най-често цитираните са твърде слабо обосновани.
Един от погрешно използваните аргументи да не се атакува Северна Корея е страхът от отмъщение чрез директни ответни действия. Американските разузнавателни агенции твърдят, че КНДР вече разполага с балистични ракети с ядрени бойни глави, които могат да достигнат до територията на САЩ. Това обаче, ако не преувеличение, е най-малко бъдеща прогноза, която все още може да бъде пресечена чрез предприемането на бързи действия. Първото севернокорейско ядрено устройство, което би могло да бъде миниатюризирано в бойна глава за балистични ракети с голям обхват, беше тествано на 3 септември 2017 година, докато първата междуконтинентална балистична ракета (МКБР) беше тествана на 28 ноември 2017 година. Ако севернокорейците успеят да завършат мащабното инженерно разработване и първоначалното производство на оперативни балистични ракети с ядрени бойни глави в кратък период от време - при с техния съвсем ограничен бюджет, то тогава тяхната степен на владеене на науката и инженерството би била безпрецедентна и наистина феноменална. Но това обаче едва ли е така.
В действителност, Северна Корея би могла да отмъсти за всяка атака, използвайки своята ракетна артилерия срещу столицата на южния си съсед Сеул и околностите ѝ, където само на около 35 мили (около 56 километра) от разделителната линия живеят близо 20 млн. души. Американските военни изтъкват риска от "море от огън", за да оправдаят бездействието си. Но тази уязвимост не трябва да парализира политиката на САЩ поради една проста причина - в голяма степен тези страхове произтичат от самите тях.
Когато - тогава. Преди 40 години американският президент Джими Картър реши да изтегли всички военни части от Южна Корея, съветниците по отбраната (бел. ред. - сред които и авторът на статията), призоваха правителството в Сеул да премести министерствата и администрацията далеч от северната граница и да предостави стимули това да направят и частни компании. Южна Корея трябваше да помисли за създаването на адекватни убежища, като тези в швейцарския град Цюрих, където всяка новопостроена сграда трябва да разполага със специално помещение за защита на гражданите. По този начин при евентуална атака броят на цивилните жертви би бил много по-нисък, ако те не напускат домовете си, за да търсят убежище. Освен това, през следващите години, властите в Сеул имаха възможност да закупят противоракетни системи от Израел и САЩ, които биха могли да отбият 95% от севернокорейските ракети, насочени към населени места в страната.
Но през последните четири десетилетия южнокорейските правителства практически не предприеха никакви действия в изброените по-горе насоки. Официално обявените 3 257 бомбоубежища в района на Сеул не са нищо повече от подземни търговски центрове, метростанции и хотелски паркинги, в които при това няма нито храна, нито медицински комплекти, нито противогази. Вместо закупуване на система за ПРО от Израел, южнокорейците предпочетоха да изхарчат парите си за разработването на ново поколение бомбардировач, насочен към Япония.
Дори и сега обаче броят на жертвите може да бъде минимализиран чрез програма за устойчивост при катастрофи. Тя трябва да включва подсилване на приземни етажи на сгради от всякакъв мащаб, за да бъде гарантирана защитата на цивилните при евентуална атака от страна на Северна Корея.
В крайна сметка, не бива да се позволява умишленото бездействие на Южна Корея в продължение на години да парализира САЩ пред лицето на огромната заплаха за собствените им национални интереси, а също и на техните съюзници в други части на света. Северна Корея продава своите балистични ракети - най-вече на Иран, не е трудно да си представим, че продава също и ядрените си оръжия.
Друга често посочвана причина за това САЩ да се въздържат от атака - че ще бъде много трудно тя да бъде извършена бързо и успешно - е дори още по-малко убедителна. Твърди се, че унищожаването на севернокорейските ядрени съоръжения ще изисква хиляди бомбардировки. Но всички ядрени съоръжения на Северна Корея - известни и възможни - не са повече от няколко дузини, а повечето от тях са и доста малки. При липса на разумен военен план унищожаването им би могло да изисква десетки хиляди въздушни удари.
За съжаление, не за първи път военното планиране на САЩ може да се окаже необосновано. Американските военновъздушни сили обикновено отхвърлят масираните удари, настоявайки вместо това за общо "потискане на вражеските въздушни защити". Това е особен вид стратегия, при който всеки радар на въздушната отбрана, ракети "земя-въздух" и бойни самолети в дадена страна трябва да бъде бомбардирана отделно с цел предпазване на американските пилоти от излишни рискове. Като се има предвид, че радарните, ракетите и въздухоплавателните средства на Северна Корея са отдавна остарели, с буквално античен електронен механизъм, изискванията на ВВС не са нищо друго освен извинение за бездействие.
Може би единствената добра причина, която би трябвало да разколебава САЩ за нападение срещу Северна Корея, е Китай. Пекин обаче едва ли ще се намеси с действия срещу САЩ. Идеята за Китай като защитник на Северна Корея е отдавна излязла от употреба. Да, китайците не биха искали Северна Корея да изчезне, а американските войски да се придвижват в близост до границите им. Но причината Пекин да не се меси при американска военна интервенция се корени в друго. Ядрените оръжия гарантират независимост на Северна Корея от китайско влияние. Един от възможните сценарии за ситуацията след възможни американски удари, когато режимът в Пхенян няма да съществува, предвижда доминиращо влияние на Пекин над Южна Корея. А в Сеул вече има политици - като например президента Мун Дже-ин, които биха предпочели китайския вместо американския патронаж над страната им. Корейски полуостров, доминиран от Китай, ще направи Япония по-малко сигурна и ще ограничи влиянието на САЩ в Тихия океан. Това е разковничето.
На теория атака срещу Северна Корея би могла да бъде предотвратена от политическото обединение на полуострова, при което САЩ ще успокоят китайските страхове, като бързо дислоцират своите войски на юг, вместо да ги преместват на север. На практика обаче това ще бъде труден план, не само защото правителството на Южна Корея и гражданите ѝ като цяло не желаят да споделят просперитета си с изостаналия Север, както някога направиха западногерманците със своите източногермански сънародници.
Засега изглежда очевидно, че военните власти на САЩ са изключили предполагаема военна възможност за справяне със севернокорейския проблем. Но Вашингтон все още може да отърве света от огромната опасност, произтичаща от Северна Корея, ако предприеме необходимите действия, преди Пхенян да успее да развие ядрени оръжия за поразяване на далечни разстояния.
Вярно е, че Индия, Израел и Пакистан имат такъв арсенал, без до този момент да има катастрофални последици от това. Но всеки от тях е доказал своята надеждност по един или друг начин - нещо, което не може да се каже за Северна Корея. Техните посолства в други страни, например, не продават наркотици и не са замесени с трафик на фалшиви банкноти. Още повече, че тези три страни вече са преминали през тежки кризи и са водили войни, без да използват "ядрения коз", така, както прави Ким Чен-ун.
Северна Корея е различна и политиците в САЩ трябва да признаят реалността, преди да е станало твърде късно.
Руският интерес
Междувременно според прогноза на експерти от агенция "Въшна политика", представена в доклад под заглавие "Международни заплахи – 2018", през 2018 година най-голямата външнополитическа заплаха за Руската федерация би била възможната ескалация на конфликта на Корейския полуостров.
Русия влиза в 2018-та година на вълната на победата: операцията в Сирия приключи успешно, а сакционният натиск не подкопава страната отвътре и дори не отслаби външната ѝ политика. Същевременно обаче експерти признават, че Москва е "пропуснала няколко удара", сред които ниските темпове на растеж в икономиката, парализата на американската администрация към Русия и липсата на положителни промени в отношенията с Европейския съюз. Всички тези грешки говорят за необходимостта от нови мерки, твърдят експерти.
Преди всичко докладът съдържа предложения за обновяване на платформата, на която се базира руската външна политика: на мястото на прагматизма, който Москва прилага от края на 90-те години на миналия век, трябва да дойдат ценностите. За нова външнополитическа мисия на Русия експертите предлагат "съдействие за намаляването на несправедливостта" по света.
Основната международна заплаха за Русия е възможната ескалация на конфликта на Корейския полуостров. В тази ситуация на Москва се препоръчва оказването на "солидарен с Китай политически натиск над САЩ".
"Голяма сделка" между Русия и САЩ няма да има и през 2018 година, уверени са експертите от агенция "Въшна политика", които съветват Москва да се откаже от фронталната конфронтация със САЩ.
"Руските елити трябва да разберат как работи американската политическа система и да започнат да правят това, за което Москва отдавна е обвинявана: създаване на правно лоби като система за непряко влияние върху американската политика", се казва още в доклада.
