Процесът на присъединяване на Турция към Европейския съюз е разтърсван от двустранните кризи с Германия, Франция и Холандия.
Отношенията между Турция и ЕС преживяват най-тежкия си период от заседанието на Европейския съвет в Люксембург на 12-13 декември 1997 г. Страните от ЕС обсъждат спирането на преговорите, започнали преди 13 години.
Това пише в свой анализ журналистът Дениз Зайрак, Hürriyet Daily News.
Някои от моите читатели ми изпратиха послания, които мога грубо да обобщя като: "Разбрахме, че има криза с ЕС, но пиши за това как тази криза ще бъде решена". Нямам рецепта за това как ще бъде преодоляна. Мога обаче да кажа как кризите са били преодолявани в миналото, като си спомням пътната карта на отношенията между Турция и ЕС, която съм следил без прекъсване в продължение на 22 години.
Отношенията грохнаха преди 22 години
Отразявах срещата на Европейския съвет в Люксембург като кореспондент на дипломацията на ежедневника "Радикал". "Започването на преговори за пълноправно членство с 10 бивши страни от Източния блок, Кипър и Малта" бяха на дневен ред. Очакваше се Турция да бъде включена в процеса на разширяване на ЕС, но лидерите на регионалната организация не дадоха ход на това. Независимо от сериозните възражения на Турция, беше решено също така да започнат преговори за пълноправно членство с Кипър.
Месут Йълмаз бе министър-председател, а всички европейски журналисти, които отразяваха срещата, ни питаха: "Ще дойде ли Йълмаз?" Йълмаз не присъства на срещата, но самолетът му се приземи в Брюксел на път към САЩ, а той се обърна към ЕС от европейската столица: "Прекъсваме политическия диалог с ЕС. Ако започнете преговори с гръцката администрация на Южен Кипър, ще стартираме процеса на обединение със Севернокипърската турска република. "
Този ден Съветът на ЕС обяви, че няма да започне преговори с Турция поради "политически и икономически причини". Това означаваше, че според ЕС Турция не е изпълнила критериите от Копенхаген в политическата област и също не успя да изпълни критериите от Маастрихт в икономическата област.
Кризата от този ден бе решена две години по-късно. От студа на Финландия ние, журналистите, които отразявахме срещата на високо равнище в Хелзинки на 10-11 декември 1999 г., се върнахме с една добра и две лоши новини. Турция беше обявена за "кандидат", но преговорите за пълноправно членство не започнаха. Преговорите с Кипър официално започнаха.
Успехът на реформата на ПСР
Съдбата на отношенията се промени по време на периода на управление на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която се придържаше към дневния ред на ЕС. По време на срещата на върха на ЕС в Хелзинки през декември 2004 г. беше заявено, че Турция до голяма степен е завършила адаптацията си към критериите от Копенхаген и беше обявено, че преговорите за присъединяване с Турция ще започнат незабавно. Фактът, че ПСР изпълни напълно реформите след икономическата криза от 2001 г., проправи пътя на страната да постигне и икономическите критерии.
Правителствата на ПСР приеха осем пакета за хармонизиране от парламента между 2002 и 2009 г., за да изпълнят политическите критерии. Смъртното наказание беше премахнато през същия период. Процесът на обжалване в съответствие с решенията на Европейския съд по правата на човека бе приет. Международните конвенции бяха разглеждани над националното законодателство. Статутът на Съвета за национална сигурност беше променен и беше дадено правото на персонално заявление до Конституционния съд.
Въпросът да познаваш собствени недостатъци, преди да обвиняваш другите за тях
Докато всички тези събития се случваха, ЕС приложи много двойни стандарти към Турция. Въпреки това, правителствата на ПСР не се забавиха по пътя си към ЕС до 2009 г. въпреки всички тези реализации. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза: "Ние ще направим тези стандарти стандартите на Анкара и ще продължим по пътя си, ако е необходимо", и продължи пътя си. Позицията на Ердоган в полза на диалога дори смекчи отношението на Меркел, която рязко се противопоставяше на пълното членство на Турция.
Днес сцената се е променила на 180 градуса. Да, отношението на държавите от ЕС по отношение на терористичните организации ФЕТО (Фетхуллалистка терористична организация) и ПКК (Кюрдската работническа партия) е обезпокоително. Те заслужават да бъдат обвинявани за грешките си. Но не трябва да се забравя, че основните въпроси, свързани с правата на човека, като например "арестувани журналисти", "свобода на мисълта и изразяването" и "правото на справедлив процес", за които смятахме, че са станали нещо от миналото, отново започнаха да бъдат проблем при правителствата на ПСР от 2002 до 2009 г. Ако бяхме познали нашите собствени недостатъци и бяхме превърнали критериите на ЕС в критерии от Анкара, щяхме да тежим много повече, когато им казваме за техните грешки по отношение на ФЕТО и ПКК и техните лъжи и лицемерие.
