От времето на краха, на така наречения реален социализъм изминаха почти 30 години. В резултат на това капитализмът укрепи своите позиции както в Източна, така и Западна Европа. Големи части на Европа преживяха капиталистическа контрареволюция. През 1989 година падна Берлинската стена, а през 1991 година Съветският съюз отиде в историята. След идеологическата Студена война капитализмът се превърна в победител и капиталистите започнаха да се държат като единствените победители. Ценностите, с които по-рано обществото се разпореждаше, бяха като трофеи, поделени между олигарси и транснационални корпорации. Милиони хора бяха лишени от социална защита във всички части на света. Спадът на профсъюзното движение доведе до влошаване на условията за живот за хората, работещи наемен труд. Това пише в свой анализ норвежкото издание steigan.no.
Населението в Източна Европа намаля с 24 милиона души. Много страни преживяват критичното бягство на младото и образовано население. В западноевропейските страни работната класа се увеличи с милиони, благодарение на трудовата миграция от Изток.
Идеята отиде в оставка
Едва ли някой на Запад тъгува по източноевропейския реален социализъм, но това, което се случи по-късно, показа, че този социализъм косвено е помагал да се укрепи положението на западната работническа класа. Когато този идеологически конкурент на западния капитализъм изчезна, до голяма степен изчезна и основата за класовия компромис, който няколко десетилетия осигуряваше реалното повишение на заплатите за повечето хора. В резултат делът на труда на наемните работници в създаването на ценностите пада, докато собствениците запазват по-голямата част от печалбата. Социалните различия се задълбочават във всички страни, милиони и в западноевропейските държави сега са под чертата на бедността. По този начин крахът на реалния социализъм се превърна в загуба за хората на труда както на Изток, така и на Запад в Европа. Той се превърна в триумф на капиталистите, които на практика имат свободата на действие в по-голямата част от Европа през последните 30 години. Когато го няма класовия компромис, в действителност на всички нива се води класова борба.
Защо Путин е толкова популярен?
Ако на хората от западната част на Европа им е трудно да разберат причините за популярността на Владимир Путин, то това може да се обясни с липсата на знания за положението в Русия след разпада на Съветския съюз.
90-те години на XX век в Русия бяха време на бандити и крадци (олигарси), когато хората, имащи влияние, разделиха това, което принадлежеше на всички и за един ден се превърнаха в доларови милионери. За бившия съветски гражданин това означаваше катастрофа, гаранциите за безопасност изчезнаха, настъпи тържеството на криминалния контингент. Менталният обрат беше драматичен, съветските ценности се изравниха с нулата, дивият капитализъм започна да управлява всичко, за което обществото беше абсолютно неподготвено. Мечтата за западната демокрация, ако изобщо някой я беше разпространил, изчезна много бързо. Новата Русия се превърна в лаборатория на неолиберални експерименти, подкрепяни от САЩ, Запада и международни финансови институции. Беше въведен нерегулиран капитализъм без каквито и да било противопоставящи му се сили. Либералната шокова терапия при Елцин лиши руснаци от това да имат достоен живот. Съветският съюз имаше рейтинг на високо развита страна. По индекс на социално развитие заемаше 25 място в света, докато в същото време САЩ бяха на 18 позиция. Десет години след капиталистическата контрареволюция на Елцин Русия вече заемаше 60 място в този рейтинг. Брутният вътрешен продукт на страната се съкрати с 50% и това стана исторически рекорд, за която и да било страна в мирно време. Реалната заплата на повечето хора падна с 60%.
Когато Елцин си отиде от поста в новогодишната нощ на 1999 година, социологическите проучвания показваха, че той е бил подкрепян от едва 2% от населението. Това обяснява защо днес едва между 5 и 6% от руснаците биха гласували за либерален политик. Това обяснява и силните позиции на Путин. Макар повечето руснаци да подкрепят Путин, те все пак са наясно, че в страната има големи социални проблеми. Социологическите проучвания показват, че конфликтът между бедни и богати е най-важният въпрос за руски избирател.
Преселението на народите от страните от бившия Източен блок
Същата капиталистическа контрареволюция се случи и в повечето страни от Източния блок. Големи групи от населението преживяха драматично влошаване на условията на живот. Милиони от тях отговориха на това социално предизвикателство, като емигрираха. За 30 години много държави преживяха драматичен и критичен за обществото спад на броя на населението. Миграцията, нарастващата смъртност и намаляващата раждаемост са причините за това. Латвия загуби всеки четвърти жител. България, Литва и Босна всеки 5. Населението на Украйна намаля с 18%, в Молдова със 17%, а в Румъния с 14%. Това ясно показва доколко тези страни са били отхвърлени назад.
Словения и Чехия в някакъв смисъл станаха изключение. Двете страни се възпротивиха на неолибералната шокова терапия и осъществиха постепенен преход към пазарна икономика. Емиграцията от Източна Европа намали безработицата и тя действа като клапан за политическо напрежение. Вместо да започнат борба в родината си, миграцията се разглежда от някои като най-лесното решение. Същия механизъм на миграция може да обясни защо строгата политика на съкращения в такива страни като Гърция и Испания не доведе до социални вълнения.
Капиталистическата контрареволюция в Европа
Четирите свободи в рамките на европейската икономическа зона са крайъгълните камъни на капиталистическата контрареволюция. Свободното движение на работна сила вътре в Европейския общ пазар на труда осигурява безкраен поток от работна сила на Запад. В резултат нивото на заплатата на значителна част от западноевропейската работна класа стагнира и дори намалява. Когато това се случва едновременно с това, че хората на наемния труд в Европа се сблъскват с мащабното настъпление на завоювани права, което днес се нарича модернизация на трудовия живот, капиталистическата контрареволюция се отразява на целия регион на Европейския съюз. Все по-голям брой европейци са принудени да се занимават със зле платена работа. В много страни това се случва в сътрудничество със социалните служби и държавните застрахователни компании, които искат онези, които живеят на помощи, да работят, за да ги получават.
Освен това европейското профсъюзно движение губи своите позиции. То се оказа само в значителна степен способно да организира трудовите мигранти, които често се вербуват на работа чрез агенции и които работят по краткосрочни трудови договори. Затова временните трудови договори не се възобновяват или предприятията, към които съществува профсъюзът, просто се разпадат. В много страни членовете на профсъюзите са около 20% от трудещите се, а понякога и по-малко. Това се отнася за такива големи европейски страни като Германия, Испания и Франция. В последната членове на профсъюзите са едва 8% от наемните работници. Когато повечето от служителите не са в профсъюзи, властта на работодателя нараства, особено когато това се случва паралелно с модернизация на европейското законодателство, което повлия на трудовия живот в Норвегия чрез договора за европейската икономическа зона.
Днес Европейският съюз не може да гарантира провеждането на друга политика. Политическите правила на играта в системата на ЕС правят практически невъзможно провеждането на социалдемократична или социалистическа политика. Затова всички разговори на псевдолевите за промяна на ЕС отвътре са политическа фикция.
Социалният дъмпинг се превърна в бизнес елемент
Общото европейско законодателство в бизнеса е конструирано така, че да служи на интересите на капитала. За особено циничните покупатели на труда социалният дъмпинг се превърна в бизнес елемент. В Норвегия има редица примери за експлоатация на мигранти.
Наскоро вниманието беше привлечено от скандала с акционерното дружество, което подбира персонал за болници и домове за възрастни хора от Литва, Латвия, Унгария и Словакия. Сложната структура на компанията помагаше за укриването на парични потоци и усложняваше контрола от страна на обществото. Когато всичко се разкри, се оказа, че латвийските медицински сестри, работещи за тази компания в Норвегия, са получавали 74 крони на час. В същото време латвийските власти алармират, че в страната недостига медицински персонал.
Капитализмът не е популярен
Не трябва да се мисли, че капитализмът се е закрепил благодарение на това, че е популярен. Там, където капиталистическата контрареволюция е достигнала най-далеч, той е най-малко популярен. Реакционните десни националисти в голяма степен спечелиха дивиденти от народното недоволство в Източна Европа, но това се вижда и в някои западноевропейски страни. Едновременно с това много социалистически сили са в своя подем. Понятието "социализъм" съвсем незадължително действа ужасяващо на поколението, родило се след Студената война. Младите искат да имат безплатно образование, да имат работа и жилище, при това без да се превръщат в роби на кредитите. Ясните гласове, придвижващи социалистическото мислене сега получават такава подкрепа, за каквато само допреди няколко години беше невъзможно и да се мечтае. Колкото по-ясно се вижда лицето на контрареволюционния капитализъм, толкова по-голяма може да стане подкрепата за социалистическия проект.
Превод: Actualno.com
