Камерун, централноафриканска държава с 24 милиона души в Гвинейския залив, рядко се появява в новините - което е изненадващо, като се имат предвид ужасните неща, които се случват там.
В един воюващ свят, пълен с конфликти, проблемите на страната едва се споменават. Това е недалновидно. Както показва Йемен, днешните местни трудности имат навика да станат утрешни международни кризи, пише Саймън Тисдал за вестник Guardian.
Дългогодишното напрежение между френската и англоговорящата общности на Камерун достигна до свой пик миналата седмица с ареста на най-малко 350 членове на основната опозиционна партия, чийто лидер е затворен от януари. Правозащитната организация Human Rights Watch обвинява силите за сигурност, че използват „прекомерна и безразборна сила“.
Политическите репресии могат да бъдат най-малкото притеснение на Камерун. Според нов доклад на Норвежкия съвет за бежанци Камерун е най-пренебрегваната криза в областта на преселването. От 2016 г. конфликтът между правителствени сили и недържавни въоръжени групировки принуди 450 000 души да напуснат домовете си.
Според доклада „780 000 деца са извън училище. Стотици села са изгорени, десетки хиляди хора се крият в храсталаците без хуманитарна подкрепа, а атаките се случват всеки ден. ”И правителството, и сепаратистите са обвинени в“ ужасяващи нарушения на правата на човека ”.
Въпреки че спецификата се различава, Камерун не страда изолирано. Нестабилността на страната отразява тази на нейните съседи - Нигерия, Чад и Централноафриканската република - и по-широкия регион на Сахел. В тази огромна област, в която живеят много други по-малко докладвани конфликти, днешното пренебрегване от страна на развитите държави засява отровна бъдеща реколта.
В Нигерия, известният бунт на Боко Харам е с блокирано разширяване. Но възходът на по-малко известни филиали на Ислямска държава , като така наречената Ислямска държава Западна Африка и регионалните джихадистки групировки, е причина за нарастващата загриженост, твърди американският Съвет за външни отношения.
Около 2,4 милиона души в басейна на езерото Чад са разселени. „Въпреки че нигерийските военни възстановиха контрола си в някои части на североизток, цивилните в Нигерия, Камерун, Чад и Нигер продължават да бъдат засегнати от тежки нарушения на човешките права, широко разпространено сексуално и свързано с пола насилие, принудителна мобилизация и самоубийствени атентати", казва агенцията за бежанците на ООН.
Разследванията по Нов хуманитарен проект предполагат, че спешната ситуация в Сахел се засилва бързо. „Нарастването на насилието през последните месеци в Мали, Буркина Фасо и Нигер доведе до разселването на повече от 440 000 души и 5 000 мъртви, след като бойци - някои с връзки с Ал Кайда и ИД - разширяват обсега си в целия регион,” съобщи документът през май. ,
Последствията от този процес са тежки. „Докато те се издигат, джихадистите подпалват конфликти между различни етнически групи… поставяйки под въпрос цялата социална структура на региона. Циклите на насилие между общностите сега води до повече смърт и изкореняват повече хора, отколкото директните джихадистки атаки”, казва НХП.
Пренебрегнатите или забравени конфликти по никакъв начин не са ограничени до Африка на юг от Сахара. Нито политическите, нито етническите, нито религиозните напрежения са единствените фактори.
Конфликтите често се коренят в неуспеха на авторитарните, некомпетентни или корумпирани правителства да защитават своите граждани, както е в Судан. Борещите се общности могат да се страхуват от силите за държавна сигурност повече, отколкото се страхуват от местните милиции, както е в Кашмир.
И все пак невниманието на богатите страни, в съчетание с вредното въздействие на тяхното икономическо и културно поведение, също са мощни фактори. Намесата и ескалацията на местни конфликти от страна на марионетни сили се увеличават, както се вижда в Либия, където съперничещи си държави подкрепят противоположни страни в конфликта.
В същото време външното дипломатическо посредничество и мирните усилия на трети страни намаляват, въпреки че общият брой на конфликтите се повишава, казват от Института за изследване на мира в Осло. Западният свят отдавна е фиксиран, например, в мирния процес между Израел и Палестина. За разлика от това в Сомалия не се наблюдава подобен ангажимент, а тя е опустошавана от десетилетия на конфликт.
Това пренебрежение се влошава от неадекватните, критикувани западни бюджети за помощи в чужбина.Призивите на ООН за хуманитарна помощ обикновено не срещат адекватна финансова подкрепа. Помощта може да се превърне в политически футбол, както се случи наскоро с Венецуела. Междувременно, влошаването на състоянието на околната среда, свързано с кризата с климата, води до увеличаване на бедността и неравенството, което допринася за конфликтите.
Изменението на климата, по-специално сушата, изигра ключова роля в предизвикването на геноцида в Дарфур в началото на 2000-те години, когато земеделските стопани бяха изправени срещу пастири. Сега това е фактор в Ирак, Египет и други райони на Близкия изток, където се засилва конкуренцията за все по-оскъдните доставки на вода. Това е фактор и при възраждането на предотвратими болести, както в Демократична република Конго.
Връзката с конфликта е очевидна. „Деградацията на околната среда започва да отеква и влияе на икономическия растеж“, обяви миналия месец проучване за устойчивостта на института „Брукингс“: „Бедствия, предизвикани от времето и свързани с климата опасности , причиняват хиляди смъртни случаи и 320 млрд. долара загуби през 2017 г...Недостигът на вода, свързан с изменението на климата, вече допринася за миграцията, което от своя страна може да доведе до конфликти.”
Според Проекта за местоположението и данните за въоръжените конфликти (ACLEDP) политическото насилие и протести са се увеличили в световен мащаб миналата година. "Тези тенденции показват малко признаци за спиране през 2019 г.", се казва в него. В списъка с горещи точки и сравнително пренебрегвани конфликти в Сахел, Южен Судан, южните Филипини и Мианмар, се открояват войните в Сирия и Афганистан, за които има повече информация. Международната кризисна група (ICG) още повече разширява мрежата. Нарастващото напрежение поради многобройни причини в Бенин, Того, Шри Ланка, Хондурас, Никарагуа, Косово и Иран също трябва да бъде внимателно наблюдавано, се казва в доклада за кризите на ICG от юни.
В известен смисъл това е невъзможна задача. В друг смисъл, по-голямо съсредоточаване върху предотвратяването и разрешаването на конфликти в интерес на всички. Мащабът на предизвикателството просто подчертава неотменимата реалност от XXI век: вместо да се поставя под въпрос многостранният подход, международната общност трябва да работи по-тясно от всякога, ако колективно се надява да оцелее.
