Британският външен министър Лиз Тръс отново привлече вниманието на руската политическа и медийна върхушка. Освен доста грубото изявление на анализатора Игор Коротченко, че мястото на Тръс е „не в политиката, а в кухнята“, различни телевизионни предавания по руската телевизия сега се наслаждават на шокираната реакция на Тръс от факта, че водещата Кейт Маккан колабира по време на телевизионен дебат през юли. Да, припадна. Владимир Соловьов отбеляза, че Тръс ще демонстрира точно същата безпомощност, "когато Великобритания падне", и я обвини в "заблуди за величие". Очевидно в Кремъл не изпитват особено уважение към потенциалния британски премиер. Все още не е ясно дали това отразява рязък спад в нивото на британските държавни служители или руските стандарти за храброст.
Не може да се каже, че Тръс е започнала да изгражда добре отношенията си с Кремъл. В навечерието на инвазията на Путин в Украйна, по време на дипломатическо посещение в Москва като външен министър, Тръс демонстрира пълно невежество дори по отношение на такива елементарни неща като факта, че Воронежката и Ростовската област са територия на Русия, а не на Украйна (при положение, че Ростов на Дон е на десето място в списъка на най-големите руски градове, това беше много груба грешка). Сергей Лавров каза, че разговорите с британския външен министър са като "разговор между ням и глух човек - уж слушаме, но не чуваме". А официалният представител на руското МВнР написа по-късно в социалните мрежи: „Ако някой трябва да бъде спасен от нещо, то е от глупостта и необразоваността англосаксонските политици".
Но да оставим географията настрана. Тръс без съмнение се е опитала да се подготви за посещението си в Москва, като е носила кожена шапка в руски стил, подобна на тази, носена от нейния идол Маргарет Тачър при пътуване до Съветския съюз през 1987 г. Но и тук руските медии нападнаха Тръс. Днес в Русия рядко можете да видите такива шапки - те се носят предимно от пенсионери и туристи и е малко вероятно някой да иска да бъде като тях.
Това не е първият път, когато Тръс очевидно се опитва да копира Тачър. Независимо дали става дума за нейни снимки, на които имитира своя идол, катерещ се на резервоар, моменти, в които играе с домашни любимци или вдига чаша бира с усмивка, изглежда външният министър се е „обличал“ като бивш британски премиер от доста време. В Telegraph тази седмица експертът по свободния пазар професор Патрик Минфорд каза, че Тръс е „най-близкото нещо, което имаме до Маргарет Тачър“. Дори нещо подобно да е казано за Тереза Мей, когато тя встъпи в длъжност през 2016 г., би било грубо да го споменаваме сега.
Фокусът на руските медии върху много силната реакция на Тръс към припадането на Маккан – в Обединеното кралство кадрите, напротив, помогнаха да се види повече човечност в нея – рязко контрастира с начина, по който съветската преса се отнасяше към Тачър преди почти 50 години. Струва си да припомним, че прозвището „Желязната лейди“, за което Тачър се вкопчи толкова упорито, колкото и то за нея, беше присъдено на лидера на консерваторите през 1976 г. от съветския вестник „Красная звезда“, който публикува статия със заглавие „The Желязната лейди заплашва." Поводът за публикуването на този материал беше остро антисъветската реч, която Тачър направи на Конгреса на консерваторите в Челси. Очевидно Съветският съюз е видял истинската същност на Маргарет Хилда Тачър от самото начало - много преди Великобритания да отвори очи.
По време на посещението на Тачър в Москва през 1987 г., където тя отиде да преговаря с Михаил Горбачов, който почина на 30 август на 91-годишна възраст, уважението към британския министър-председател стана всеобхватно. Не бяха само фотосесиите, въпреки че Тачър със сигурност имаше голяма полза от тях, независимо дали става дума за кадри, на които е заобиколена от местни жители, кадри, направени в руска православна църква или на фона на съветски жилищни сгради, в които тя позира в известното палто с кожена яка и кожена шапка (в онези дни те бяха толкова модерни в Съветския съюз, колкото високите прически и подложките за раменете бяха на Запад).
Това беше важно посещение, което демонстрира таланта на държавник, който Тачър притежаваше. Знаейки, че ще трябва да се свърже тясно с най-страшните идеологически противници на Запада, тя се подготви за това пътуване толкова внимателно, колкото винаги, обмисли какво точно иска да направи и дори се консултира предварително с експерти по Съветския съюз, включително с бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски, който избяга на Запад. В Русия - по собствено настояване - Тачър разговаря с основните дисиденти на страната (начело с физика Андрей Сахаров) и участва в телевизионно интервю, в което повече от половин час демонстрира недвусмисленото си превъзходство в разговор с трима нещастни водещи. Там тя разказа на съветската общественост за решения и политиката на Кремъл, за които те не са предполагали преди това. Както каза по-късно Горбачов, "трима от нашите журналисти загубиха напълно. Тя спечели почти по всички точки, които бяха повдигнати." Прическа в стила на Маргарет Тачър изведнъж стана най-модерната в московските салони за красота. От време на време дори я сравняваха с Екатерина Велика.
Но най-тежкият удар за Кремъл бяха разговорите на Тачър с Горбачов, които продължиха няколко часа и се оказаха изключително откровени и свободни от всякакви ограничения. По време на тази среща бяха обсъдени темите за контрола върху въоръженията, правата на човека в Съветския съюз, икономическите реформи и окупацията на Афганистан от войските на Кремъл. Както по-късно каза личният секретар на Тачър, барон Пауъл, "преговорите бяха откровени, никой не даде или поиска милост. Херцогът на Уелингтън призна, че това е била трудна игра." Горбачов отбеляза това и на заседание на Политбюро: "Тя е смела жена. Държеше се така, сякаш беше в собствения си парламент. Това няма да го видите в нито един театър."
С посещението си в Русия Тачър укрепи репутацията на Великобритания на световната сцена и ускори края на Студената война. Заслугата на Тачър и Горбачов в еднаква степен беше, че "трудната игра" им помогна да се сближат. По-късно, в отговор на забележката на Мугабе, че Тачър е "сложна жена", Горбачов каза: "От друга страна, тя е пряма. Тя казва това, което мисли. Тя не избира израза си. Тя не обича дипломатическата мъгла." Понякога между Тачър и Горбачов избухваше нещо като словесна битка. В един момент по време на вечеря Горбачов посочи пейзаж, окачен на стената, и отбеляза, че картината в много отношения прилича на техните преговори - "напрегнати, но много ясни". Да, Тачър се съгласи сухо, но забеляза, че светлината в картината идва от западната страна?
Вероятно няма нужда да фокусирате вниманието си върху други разлики между Лиз Тръс и Маргарет Тачър: сравнението се налага само. Тачър също беше осмивана заради нейната мекушавост в първите години на опозицията. „Тя никога не поема рискове“, каза депутатът Барбара Касъл, наричайки лидера на консерваторите „кротка птица“. Министърът на труда на Министерството на финансите Денис Хийли отбеляза, че Тачър е дала своите „непоследователни скромни инструкции с добродетелен плам и интелектуална оригиналност на железопътното разписание“. През 11-те години на управлението си Тачър направи пържоли и от двамата.
Ако Тръс е най-вероятният наследник на Борис Джонсън като министър-председател, тя все още може да се възползва от руската си кожена шапка. Надеждите за още една желязна лейди вероятно ще бъдат попарени, както обяви решението си внезапно да отмени интервю за BBC тази седмица. Въпреки това, тъй като идващата есен заплашва страната с масивен удар от рецесия, инфлация, недостиг на гориво за отопление на домовете и продължителен украински конфликт, определено ще разберем от какъв метал е направена Лиз Тръс. Може би всички трябва да се подготвим психически сега.
Авторът Робин Ашендън е основател и бивш редактор на Central and Eastern European London Review. В момента пише роман за Хрушчовото размразяване и унгарското въстание.
Превод: Ганчо Каменарски
