След сирийските атаки в провинция Идлиб Турция се надява на солидарността на НАТО. Но сред западните съюзници недоволството е голямо и никой те иска да се свързва с Русия, пише германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung в своя статия, която предоставяме без редакторска намеса.
На 28 февруари сутринта в Брюксел се проведе спешно заседание на Съвета на НАТО. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу иниицира заседание в съответствие с член 5 от Договора на НАТО, в който е записано, че страните по договора провеждат съвместни консултации, „когато според една от тях нейната териториална цялост, политическа независимост или безопасност на една от страните е заплашена.” Това е шестият път в историята на Алианса, когато срещата се провежда на такова основание и пети път – по инициатива на Турция.
По данни от дипломатическите кръгове на заседанието представител на Турция е призовал съюзниците да реализират в пълен обем комплекса от мерки за поддръжка на страната му.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е посочил реализирането на тези мерки, а така също и подкрепа в противовъздушната отбрана с помощта на системи Patriot.
Твърди се, обаче, че в съгласувания през 2015 година пакет мерки е влизало и въздушното патрулиране за контрол на турското въздушно пространство. Но след като през октомври 2015 година Турция свали руски боен самолет, навлязъл във въздушното ѝ пространство, за това не е бил готов нито един от съюзниците.
Другите държави не биха искали да влязат в открит конфликт с Русия – и това не се е променило и до днес. Съюзниците непрекъснато мислят затова каква още подкрепа могат да окажат на Турция, каза Столтенберг след заседанието.
По време на предишни заседания мнозина държави критикуваха остро турската намеса в Сирия. Но те не харесаха и решението на Ердоган за закупуването на руската система С-400, която е несъвместима с ПВО на Алианса. Има дори опасения, че чрез системата Москва би могла да разбере военни тайни.
Затова Вашингтон се отказа да доставя на Анкара най-модерния си боен самолет F-35 – това би била сделка за милиарди.
Представителят на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън коментира ситуацията така:
„Надявам се, че президентът Ердоган ще разбере кой е негов надежден партньор и кой не. Те виждат какво е Русия.... ако те атакуват турските войски, то това трябва да даде превес над всичко останали, което се случва между Турция и Русия.”
Германското правителство също застана на страната на Анкара.
Председателят на комисията по външна политика в Бундестага Норберт Рьотген заяви, че „трябва да се подчертае ,че в случая с руските и сирийските бомбардировки става дума за тежки военни престъпления, тъй като гражданското население умишлено се атакува, убива и изгонва.” Той настоя най-сетне да се „осъди убедително и да се окаже същински натиск върху Русия, включително и заплаха за въвеждане на санкции.”
Говорителят на коалицията ХДС/ХСС по външнополитическите въпроси Юрген Хардт заяви, че главната отговорност носи Русия. По думите му бойните действия в Идлиб „трябва да бъдат прекратени незабавно.” Според него е дошло време „Европейският съюз да започне да има забележима роля в сирийския конфликт.”
Междувременно правителството в Москва демонстрира решителност да продължи настъплението, без да обръща внимание на Турция.
Ще се изостри ли конфронтацията между Русия и Турция? Турция би могла да изтласка Турция от северните региони на Сирия.
Междувременно в Турция се водят спорове за това дали да се блокират Босфора и Дарданелите. На 28 февруари две руски фрегати, снабдени с крилати ракети и нееднократно участвали във военни операции в Сирия, безпрепятствено преминаха Босфора и Дарданелите към Средиземно море. Това показва, че Москва държи конците в своите ръце.
В сложните отношения между Турция и нейните западни партньори назрява още един конфликт. На 28 февруари Европейската комисия се сблъска с въпроса дали Европа не е заплашена от нова бежанска вълна от Турция. Според анализаторите Путин се държи, като привърженик на силовата политика, на когото е безразлична съдбата на хората. Явно Путин иска да провокира нови миграционни потоци, за да окаже натиск върху ЕС и най-вече вече върху Германия.
