Специалният трибунал, който западните държави възнамеряват да създадат за преследване на престъплението агресия срещу Украйна, няма да съди Владимир Путин задочно, докато той все още е президент на Руската федерация, съобщи EuroNews. Според изданието, което се позовава на двама европейски служители, същата разпоредба важи и за руския премиер Михаил Мишустин и външния министър Сергей Лавров.
Наказателното преследване спрямо тези високопоставени служители ще бъде разрешено, само ако обвиняемите присъстват физически в стаята – нещо, което е малко вероятно, като се има предвид, че Русия не признава нахлуването в Украйна за престъпно и твърдо се противопоставя на сътрудничеството със Запада. Като алтернатива може да се проведе задочен процес, след като Путин напусне поста, твърдят източниците.
За какво се договориха страните от ПАСЕ?
Условията са изложени в проектоспоразумението, което ще предостави правната рамка за създаване на специалния трибунал към Съвета на Европа – организация за правата на човека със седалище в Страсбург. Тя не е част от Европейския съюз, но блокът е тясно ангажиран в процеса. Техническата работа приключи в края на март по време на среща на така наречената „Основна група“ в Страсбург, която изготви три отделни проектодокумента: двустранно споразумение между Украйна и Съвета на Европа, уставът на специалния трибунал и споразумение, описващо управлението на специалния трибунал. Подписването е предвидено да се състои в Киев на 9 май, което съвпада с Деня на Европа, въпреки че точният график ще зависи от политическото одобрение.
Още: Вбеси украинците след удара по Кривой Рог: Посланичката на САЩ в Киев сдава поста предсрочно
Ограниченията на задочния процес се разглеждат като "компромис" между страните, посочва служител на ЕС. След месеци на обсъждане, разпоредбата вече е готова, без практически никакъв шанс да бъде променена преди представянето. „В края на краищата става въпрос за политика и пазарлъци“, казва неназованият служител.
След като Киев подпише споразумението, текстът ще бъде подложен на гласуване в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която събира представители на 46-те държави от организацията. Русия беше изгонена от ПАСЕ малко след като започна войната. За ратифициране на сделката ще е необходимо мнозинство от две трети, което е почти гарантирано благодарение на широката подкрепа за инициативата сред държавите-членки.
Някои държави, които са поддържали приятелски настроени към Русия позиции, като Унгария и Сърбия, може да се въздържат или да гласуват против, въпреки че няма да се прилага индивидуално вето. Демократични нации извън континента, като Канада, Австралия, Нова Зеландия и Япония, се очаква да се присъединят към инициативата, разширявайки нейната легитимност.
Още: Русия иска да засели 5 милиона руснаци в окупираните територии: Данни на Украйна
Съединените щати, които с идването на Доналд Тръмп на власт започнаха сближаване с Русия, едва ли ще участват. САЩ не участваха в срещата на Основната група в края на март. Не е ясно как стремежът на Тръмп за мирно споразумение може да повлияе на съдебните процедури. „Над 38 държави изразиха политическа подкрепа за създаването на трибунала, както и Европейският съюз“, каза говорител на Съвета на Европа пред Euronews.
След като споразуменията бъдат ратифицирани, трибуналът се очаква да бъде базиран в Хага – град с дълга традиция в международното право, който вече е домакин на Международния съд и Международния наказателен съд. МНС издаде отделна заповед за арест срещу Путин и руския омбудсман за незаконно прехвърляне на украински деца в Русия.
Престъплението "Агресия"
За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се прилагат спрямо лицата, които извършват зверствата, като военни офицери и наемници, престъплението агресия е лидерско престъпление, което е насочено към лицето, което в крайна сметка отговаря за контролирането на държавата-агресор. Агресията може да се състои от нахлуване, окупация, анексиране, блокада на пристанища или всяко друго нападение, включващо използването на оръжие от една държава срещу друга. Според Международния наказателен съд престъплението агресия се отнася до „планирането, подготовката, инициирането или изпълнението от лице, което е в състояние ефективно да упражнява контрол върху или да ръководи политическите или военни действия на държава, на акт на агресия, който по своя характер, тежест и мащаб представлява явно нарушение“ на Хартата на ООН. Това прави Путин най-вероятният обвиняем в бъдещ процес.
Още: Русия атакува с ракети завод за тоалетна хартия в Днипро, има загинал (ВИДЕО)
Въпреки че Международният наказателен съд установи юрисдикция над престъпленията на агресия съгласно така наречените поправки от Кампала, това се отнася само за държави и граждани на страни, които са страни по Римския статут. Русия, подобно на САЩ и Китай, не е подписала документа. Ето защо западните съюзници са проучили възможността за създаване на ad hoc трибунал, който да има правомощия да преследва конкретния случай на войната на Русия срещу Украйна.
„Без престъплението агресия нямаше да има и военни престъпления“, каза върховният представител Кая Калас в началото на февруари. "Затова е изключително важно да има и отговорност за престъплението агресия. Никой от Русия и никой от ръководството на Русия не е недосегаем", добави тя. „Също така е много важно да се изпрати сигнал, че ненаказаните престъпления само насърчават по-нататъшна агресия и трибуналът трябва да бъде създаден преди войната да свърши“, каза още Кая Калас.
Още: В Русия текат масови конфискации: Приятели на Путин си грабят компании, искали и "Домодедово"
От началото на дискусиите възможността за задочен процес все по-често се споменава. Поради отказа на Кремъл да предаде своите високопоставени служители, привържениците на този модел смятат, че това би бил единственият възможен начин за осигуряване поне на минимална справедливост. Критиците обаче твърдят, че задочен процес ще се разглежда като нелегитимна измама.
„Мисля, че има нещо повече от символично значение на този трибунал. Мисля, че е правен, мисля, че е политически. Мисля, че е важно той да бъде създаден и да затвори вратичката на престъплението агресия“, каза представителят на ЕС. „Аз лично съм убеден, че това няма да бъде фалшива институция в Хага без въздействие, а че всъщност ще служи за години напред и историята ще оцени този трибунал много положително“, добави тя.
Още: След Украйна Путин дебне Балканите: Европа рискува нова криза в задния си двор
Имунитетът, от който се ползват държавните глави, правителствените ръководители и външните министри, се счита за допълнителна и огромна пречка пред личното наказателно преследване. "Международното право обаче се развива и личният имунитет не е картбланш за безнаказаност", каза говорителят на Съвета на Европа. „Съветът на Европа вярва, че формулата, намерена за специалния трибунал по този въпрос, ще бъде достатъчна, за да осигури отчетност и да се бори с безнаказаността“, добави той.
Последният път, когато престъплението агресия беше изправено пред съда, беше по време на Нюрнбергските процеси, проведени след Втората световна война, когато обвинението беше известно като „престъпления срещу мира“.
Още: Доходите на руснаците във войната: Мизерия и икономически колапс или скрит лукс? (СНИМКИ)
