Русия набира китайски наемници с умела пропаганда за фронта в Украйна, предава The Guardian. Видеоклиповете са в китайските социални медии. Някои са хитро произведена руска пропаганда за това, че са „твърди“ мъже; някои звучат повече като инфлуенсърски реклами за работен празник. Други са сглобени снимки от обикновени граждани, които се канят да напуснат Китай. Но всички те имат едно общо нещо: да продават ползите от това да стават китайски наемници за Русия.
Пекин с първа официална реакция след заловените на фронта в Украйна китайски граждани (ВИДЕО)
Във вторник украинският президент Володимир Зеленски обяви, че двама китайски граждани са били заловени в района на източен Донецк и обвини Москва, че се опитва да въвлече Китай „пряко или непряко“ в конфликта. Ден по-късно той каза, че мъжете са сред най-малко 155 други китайски членове на руските въоръжени сили. След това отново, в четвъртък, той обвини Русия, че провежда „системна работа“ в Китай за набиране на бойци. Китай твърди, че е неутрална страна в конфликта, въпреки че лидерът Си Дзинпин и президентът на Русия Владимир Путин са публични съюзници с партньорство „без ограничения“ между двете си нации.
Зеленски обяви колко китайски войници се бият на страната на Русия
Зеленски поиска отговори от Пекин, обвинявайки го, че си затваря очите за набирането на нейни граждани от страна на Русия. Известно е, че Русия е използвала или се е опитвала да вербува чуждестранни наемници или войници – включително от Северна Корея, Сирия и Либия – по време на конфликта. Той каза, че Русия набира китайски бойци чрез реклами в китайски социални медийни платформи като Douyin, китайската версия на TikTok, и че Пекин е знаел за това.
Клиповете в социалните мрежи
В китайските социални медии лесно се намират множество клипове за набиране на персонал. Всички те наблягат на предлаганото заплащане, вариращо от 60 000 до 200 000 юана (7300 до 24 400 евро) като начален бонус и месечни заплати от около 18 000 RMB (2000 евро).
Един видеоклип, който е имал стотици хиляди гледания в различни платформи, изглежда е руска реклама за набиране на персонал с насложени китайски субтитри. Той показва мъже, които напускат ежедневната си работа, за да се бият, и пита зрителите: "Искате ли да покажете сила тук? Това ли е пътят, за който копнеете? Вие сте твърд човек, бъдете като тях!"
Путин няма да бъде съден задочно за агресията срещу Украйна
Друго популярно видео е от някой, който твърди, че вече е бил вербуван. „Поради продължаващия конфликт между Русия и Украйна, ще се отправя там след нова година“, каза той през декември над екранни снимки с информация за това как желаещите да се регистрират.
В друг клип руски инфлуенсър говори на своите повече от 300 000 последователи на мандарин, рекламирайки финансовите ползи от присъединяването към руската армия, с бонуси при влизане и месечни плащания от руското правителство и военни, както и помощи за жилище и медицински и детски грижи. „Обучени от опитни инструктори, оборудвани с най-доброто професионално оборудване“, казва тя. "В Москва може да се запише всеки под 60 години, независимо дали е служил в чужда военна служба. Чуждестранни и руски граждани могат да се запишат доброволно", добавя тя.
Още: Русия иска да засели 5 милиона руснаци в окупираните територии: Данни на Украйна
Отговорите са различни, особено на публикациите на китайци, в които се казва, че се регистрират. Някои питат как могат да бъдат включени или дали неговоренето на руски е пречка. "Има ли екип в Шанси? Разчитайте на мен. Имам готов паспорт и мога да си тръгна по всяко време", казва един потребител.
"Разбрах, че може да умра тук един ден"
Мнозина отбелязват, че се предлагат по-високи заплати от това, което печелят в Китай. Коментарите, че хората се записват като „пушечно месо“, обаче, също са често срещани. Преди три седмици китайската журналистка и писателка Чай Дзин интервюира китайски гражданин, който се присъединява към руските сили през ноември 2023 г., като отлита за Русия с туристическа виза. Войникът й казва, че е в Бахмут като част от „щурмовия отряд“ близо до фронтовата линия. Той казва, че „парите са изиграли роля“ в решението му да се присъедини, но той е бил воден главно от това, че никога не е преживявал война, въпреки че е бил член на китайската армия.
Още: Грешката на Русия: Китайските военнопленници са заловени с важни документи
Той предположи, че е можел да се присъедини към която и да е страна, но от руската страна имало повече китайски бойци, вероятно защото визите се получават по-лесно, но също и защото смятат, че Москва помага на Пекин. Той обаче иска да покаже на хората у дома каква е „бруталната“ реалност. „Разбрах, че може да умра тук един ден, така че реших да споделя някои реални преживявания, тъй като хората в Китай не са били на война от дълго време“, казва той, добавяйки, че се надява Китай да планира стабилна роля и „да се въздържа от започване или присъединяване към войни“.
Миналата седмица Чай интервюира китайски войници от страната на Украйна, като каза, че има много по-малко от тях, отколкото в Русия. Украйна отрича да набира наемници, но позволява на чуждестранни доброволци да станат част от нейните въоръжени сили.
Позицията на официален Пекин
Коментарите на китайски официални лица в сряда предполагат, че хората се присъединяват по собствена инициатива, въпреки че официален Пекин твърди, че идеята, че значителен брой хора са замесени във войната, е „напълно неоснователна“. „Позволете ми да подчертая, че китайското правителство винаги моли китайските граждани да стоят далеч от зоните на въоръжен конфликт, да избягват каквато и да е форма на участие във въоръжен конфликт и по-специално да избягват участие във военни операции на която и да е страна“, каза говорителят на външното министерство Лин Джиан на редовен брифинг за пресата в Пекин.
Още: Тръмп опитва да развали "брака по сметка" между Русия и Китай
В четвъртък, попитан за твърденията на Зеленски относно китайските бойци, Лин призова „съответните страни“ да се „въздържат от изразяване на безотговорни забележки“. Но фактът, че публикациите за набиране на персонал са онлайн – и са останали там няколко месеца, въпреки че са били споделяни стотици хиляди пъти – предполага, че в най-добрия случай не е имало съгласувани усилия от страна на властите да се справят с тях. Припомняме, че социалните медии в Китай са строго наблюдавани и контролирани, с бърза и ефективна цензура на чувствителни или критични термини и теми.
